Храм „Св. Димитър“ в град Асеновград
Строежът на храм „Св. Димитър“ започнал през 1866 година. Той е плод на национално-патриотичната борба на жителите на българския квартал „Нохто махала“. Граден спонтанно, храмът не блестял с някаква особена архитектура или специфичен стил. Напротив – от фермана, който разрешава строителството му, се вижда, че вместо с хоросан, стените са били градени с кал. В храма щели да влизат не богаташи, а обикновени аргати. Това в никакъв случай не пречело на обикновените хора, дали своята лепта за строежа, да се радват на своята нова придобивка.
Макар и беден на украса, храм „Св. Димитър“ бил първата реална победа на българите в Станимака. Там те можели да слушат Евангелието на български език и да се чувстват далеч от саркастичните забележки на гръкоманите относно своето „невежество“ и „простота“.
Средства за строежа се търсели отвсякъде. Николай Хайтов в своята „История на Станимака“ посочва документ от архива на НКБМ (негатив от който се намира и в музея в Асеновград), в който се казва, че хора били пратени дори до Търново, откъдето събирали помощи за изграждането на първия български храм. Освен това в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София се съхранява документът (ирадето) за разрешение за строежа на храма, издействан от пловдивските чорбаджии.
На 15 август 1868 година храмът бил официално завършен. В двора му, непосредствено до кулата-камбанария, се намира скромна жилищна постройка, строена за класна стая на българското училище и читалище. Това било и първото българско читалище, открито от близкия сподвижник на Васил Левски – Отон Иванов.
В северната част на двора, точно до храма, се намира паметникът на прапорщик Георгий Вишняков, загинал край село Орешец през 1878 година по време на Сенклеровия бунт. Паметникът е построен от майстор Теню Фучеджи от село Извор.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
