Свещениците в асеновградския храм „Св. Марина“
В книгата си „Протойерей Ной Ангелов“ Георги Пенчев дава много интересни данни за напускането на гръцкият свещеник в храма и започването на служение на български. Ето и какво пише той:
„Последният гръцки свещеник в станимашката черква „Св. Марина“ през 1915 година заминава със семейството си за Гърция. При заминаването си заключил и запечатал черквата. От негово време в нея не бил влизал свещеник и не било провеждано богослужение. Затова пловдивският митрополит Максим призовавайки Ной в Митрополията с писмо, казал на Ной, че няма от кого да приеме, защото няма кой да му предаде. Като разчита на неговото българско съзнание и християнска чест, Митрополията го упълномощава да отиде в Станимака, да отпечата и отвори черквата „Св. Марина“, да направи опис на имуществото, да влезе в олтара и да служи.
Когато отворил черквата, то пред Ной имало много проблеми.
Черквата „Св. Марина“ се намирала в енорията на храм „Св. Никола“ и нямала своя. Поп Ной Ангелов обаче бил познат на станимаклии от черквата „Св. Троица“, където блеснал с служението си. И така храмът за кратко време започнал да се пълни с богомолци, които идвали чак от „Св. Троица“, където преди това служил. Да не говорим за богомолците от енорията на „Св. Никола“, на които на всичкото отгоре „Св. Марина“ била и по-близко. Така намалели богомолците в „Свети Никола“, където по това време свещеник бил отец Христо Тенев. Той не могъл да се примири със създалата се ситуация. В две други черкви отивали богомолци, които преди това посещавали „Свети Никола“. И написал едно писмо, в което се оплакал пред Митрополията в Пловдив от дейността на двамата свещеници Никола Константинов и най-вече Ной Ангелов, чиято черква нямала енория, пък се пълнела с богомолци. Дипломат бил обаче митрополит Максим и решил спора така: черквата „Св. Марина“ и служещият в нея свещеник Ной Ангелов да обслужват новите заселници в Станимака. Това са преселниците от Тракия и Македония, които образували новия квартал на запад около централният път към град Пловдив.
Не бил доволен от това решение на Митрополията свещеник Христо Тенев и още много пъти се обръщал с донесения и молби по този въпрос, но все не получавал отговор, който да го удовлетвори. Накрая митрополит Максим извикал отец Христо в Пловдив и го уведомил, че решението на Митрополията няма да бъде променено и в „Св. Марина“ ще служи докато е жив Ной Ангелов и той ще обгрижва духовно новията квартал. Трудно се примирил свещеникът с това решение, но в края на краищата бил длъжен да се подчини.
Отец Ной Ангелов служи в църквата до 18 ноември 1927 година, когато за свещеник е ръкоположен Михаил Христев.“
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
