Население и топонимия на лъкинското село Балкан махала

През 1900 година 174 жители; БМ, къщите били 35; 1905 година – 66 жит; от тях 48 БХ; 16 БМ и 2 турци; домакинства 17, къщи 15; мулета 18, говеда 17, овце 382, кози 266; 1920 година – 106 жители, домакинства – 23, къщи 20; 1926 год. 130 жители, домакинства 28, къщи 33; 1943 година 134 жители, от тях БХ 126, БМ 8, къщи 30; 1946 година – 147 жители; 1956 207 жители; 1965 година 64 жители; 1972 година – 53 жители; година 1997 година — – 6 жители.

(БМ – българи-мохамедани)
(БХ – българи – християни)

В запазения регистър за населението от 1899 година са посочени следните фамилии в Балкан махала: Инжекарови, Шерифови, Саидови, Кальчеви, Хаджисаидови, Асангарови, Гаджови, Байрямови.

Ето какви са имената на местностите около Балкан махала: Арнаутьонова нива, Афузовата каба, Баликажа, Елока, Балканската присойка, Бадацкото дере, Богутлиевия чифлик, Бориката, Голямата присойка, Гробищата, Гъркоската река, Дуварниците, Делибрахъмовото, Дичовото, Длибокото дере, Еминовата ливада, Ерпенището, Илиевия харман, Кальчев камен, Караивановия кайнак, Караивановия харман, Крушката, Кутела, Куцовия кайнак, Кълките, Ливадите на суватя, Ломските ливади, Ломът, Лочката, Малкото соватче, Метльов бурун, Метьова каба, Мечкините дупки, Мечкин гидик, На Балкан махала кайнака, на Иванов боруна, Кайнака, Оградата, Осиковия бурун, Панайотската борика, Панайотски камен, Пандагуза, Папративото, Патриковото, Пеевия пожар, Пожара, Пранговски кайнак, Старата чешма, Старът чифлик, Стайковски дъбак, Стайковски мешелик, Стайковски бурун, Стяновата кошара, Стърните ливади, Сърпиката, Српичкото дере, Сърпоковата вода, Сулювото дере, Тушан тепе, Тесната присойка, Тиклата, Тодоровото бунарче, Урумовата сая, Чангаловите чешми, Чангалов бурун, Чангаловата сърпика, Чучката, Чифлицкото дере, Шкодровия бурун, Шьодовата аваничка.

Поради това, че няма старинни записи и старинни имена, ние приемаме, че селището е създадено през по-ново време. Тук е добре да споделим, че през 1966 год. в Балкан махала, северно от с. Манастир, бе намерен старинен надпис с неразчетен още текст, за който специалистите филолози от Софийския университет смятат, че е от ІІ-ІІІ век от новата ера. Предполагам, че този надпис на камъка е свидетел на времето, когато тук траки, лириици или пък римляни са използвали местните подземни богатства.

По-надолу от това село е махалата „Среброто“, а самата река, която протича през главното дере под Лъкавица, се нарича Сребрица.

За жалост, трябва да признаем, че според посочените статистически данни Балкан махала е вече на изчезване. Независимо че има чудесно природно разположение, че слънцето го огрява от изгрев до залез, твърде малко е вероятно то отново да се възроди. Причината е една: няма поминък. Животът тук е изключително тежък, работата в мините трудна и непривлекателна.

Единственото, което може донякъде да осигури препитанието на останалите жители, е развитието на т. нар. селски туризъм. Защото, убеден съм, че който види тази красива родопска махала, все някога ще поиска отново да се срещне с нея.

„Миналото на Лъкински район“
Иван Гащилов