Първите стенописи на Захарий Зограф са в Станимака

В своите първи стенописи в църквата „Св. Богородица Благовещение“ в Асеновград Захари Зограф се стреми към съвършенство, тъй като е трябвало да докаже творческите си възможности. Те са отражение на официалната църковна живопис, чиито корени могат да бъдат открити в атонските манастири, в Бачковския манастир, както и в някои църкви и параклиси на Рилския манастир.

Тематично стенописите са свързани с мястото и значението на аязмото като духовен източник на Божията благодат, дарявана чрез Богородица на цялото човечество. В куполното пространство е изобразена Богородица с Младенеца в композицията „Ширшая небес“, а в пандантивите са представени четиримата пророци — Давид, Соломон, Моисей и Захарий. Те са обградени от символични атрибути, съответстващи на текстовете, които държат. Впечатление правят бароковите рамки с цветя и ленти, както и живописната хармония от светли и свежи тонове, изразяващи вярата в живота и неговата ведрина.

Стенописите са изпълнени с голямо внимание и прецизност. Макар в известна степен да се усеща известна скованост и все още да липсва свободата на линията, характерна за по-късното творчество на Захари Зограф, образите притежават обем и индивидуалност. Всеки от тях е изграден със специфична характеристика, съобразена с изискванията на ерминията.