За правилното назоваване на Рилския чудотворец

Още в началото искам да подчертая, че нямам никакви намерения да влизам в спор с автора на материала „Йоан или Иван?“ от предния брой на вестника. Затова ще се опитам още веднъж да изясня позицията си относно името Йоан, с което са свързани много личности от нашата история.
Няма две мнения за произхода на името от еврейски, което означава „Яхве е милостив“. Така се е наричал св. Йоан Кръстител, а неговото име е написал на една дъсчица лично неговият баща, първосвещеника Захарий. Но дали като лично име навлиза в българския език от гръцкия е доста спорно.

Става въпрос за имената на няколко български владетели и светци на Българската църква. Някога в Древен Египет името на човека е било свещено. То е било парола за влизане на душата му в другия свят. В „Книга на мъртвите“ са описани препятствията, през които минава човешката душа, за да достигне до седалището на Озирис. И навсякъде по този път покойникът е изричал своето име. Това се отнася и до останалите религии, където името, дадено при раждане или кръщение, остава за цял живот. Към него били добавяни само името на бащата, мястото, от което произхождал, някаква отличителна черта или прякор и пр.

Но сега конкретно за случая. Във всички познати жития на Рилския светец, той е наречен Йоан. Вярно е, че те са писани векове преди съвременните им варианти, но тук става въпрос за исторически извор, а не за енциклопедия, исторически справочник или пък друго средство за масово ограмотяване. Действително споменатите богослови — Левкийски епископ Партений и архимандрит Атанасий Бончев са отлични познавачи на житийната литература и старобългарския език, но времената, в които са творили, са били малко по-други. За съжаление и те са били принудени да направят своите „малки компромиси“.

 Не мога да разбера, защо Рилския светец е наречен Иван в „Жития на светците“ от споменатите автори, а другият, също така известен светец, е с името Йоан /Кукузел/. Да не говорим, че в споменатия труд липсват имената на мнозина български светци, за които има достатъчно житийни данни в гръцки, сръбски, руски и други източници. Трябва ли да задам въпроса какво търси житието на византийския патриарх Фотий в „Жития на българските светии“ от епископ Партений. Вярно е, има отношение към нашата история, но той не е бил единствен. Не искам да изпадам в подробности.

И понеже става въпрос за царете на Българската държава, ще спомена само някои достатъчно красноречиви факти.

„Йоан в Христа Бога верен цар и самодържец всем болгаром Александър“Така се е подписал в т. нар. „Зографска грамота“ през 1342 г., българският цар Йоан Александър.“Йоан Александър в Христа Бога благоверен цар и самодържец на всички българи и гърци“Така се е подписал същия цар в т. нар. „Мрачка грамота“ от 1347.

По същия начин с името Йоан са се подписвали и другите български владетели като Йоан Шишман в „Рилската грамота“ от 1378 г. и „Витошката грамота“ от 1382 г.; Йоан Срацимир в „Брашовската грамота“ от 1369 г. и т. н.

Името на свързания с историята на нашия град Йоан Асен е изписано на позлатения му печат. Точно този печат е ползвал автора на сграфитото върху фасадата на хотел „Асеновец“.

Накрая искам да отбележа, че навсякъде в изкуството на украсяване на нашите храмове, по стенописи и икони, споменатите светци и владетели носят името Йоан. А това е добре, защото нашите прадеди не са се опитвали да осъвременяват имената им. Не са се ползвали исторически справочници и енциклопедии и слава Богу. Нека парижани наричат Париж – Пари, италианците Рим – Рома и т. н. Така звучи на техния език, а това, че на български е обратното, не е наша работа.

Въпросът с името Йоан или Иван трябва да бъде разгледан интердисциплинарно, а не едностранчиво и повърхностно. Все пак става въпрос за нашата история и ако ние не я пазим такава каквато е, то тя няма да е нашата история…

автор Теодор Пеев
вестник „Вестител“ 2004 г.