Стенописите на Захарий Зограф в храм „Св. Никола“ в Бачковския манастир

Фреските в църквата „Св. Николай“ са изпълнени в техниката яйчна темпера и покриват изцяло купола, олтара, наоса и притвора. Захарий Зограф създава над 600 изображения – самостоятелни фигури и многофигурни композиции. От тях 135 се намират в притвора, 319 в централната част на храма и около 75 в олтара.

В центъра на купола са изобразени Христос Вседържител, Светата Троица и деветте ангелски чина. Между дванадесетте удължени прозореца са представени старозаветните пророци. На пандантивите под купола са изобразени четиримата евангелисти с техните символи – човек, лъв, телец и орел (тетраморф). В съответствие с иконографския канон (ерминията) художникът изписва в абсидата на храма образа на св. Богородица „Ширшая небес“ („По-широка от небесата“), както и сцените „Тайната вечеря“, „Благовещение“ и „Причащението на апостолите“. Под тях е разположен пояс от светители и архидякони в цял ръст.

Както е характерно за периода, преобладават надписите на гръцки език, макар че част от тях са изпълнени на църковнославянски. Тъй като храмът е посветен на св. Николай Мирликийски, Захарий Зограф разработва обширен цикъл от сцени, свързани с неговото житие. В някои от тях са представени морски пейзажи с испански галери, познати на художника единствено чрез стари гравюри. Зографът включва и композиции, които не са типични за иконографията на светеца, като например ръкоположението му за йеродякон.

На южната стена е изобразен Христос Велик Архиерей, седнал на висок бароков трон. Свободните пространства в горните пояси, около прозорците, по конзолите на арките и в притвора са изпълнени с образи на ангели, херувими, серафими, гирлянди и цветни букети.

Стенописите в църквата „Св. Никола“ са създадени за сравнително кратък период с помощта на един или двама помощници. Поради това някои изображения носят белезите на прибързана изработка и по-ниско художествено качество. За завършената работа Захарий Зограф оставя надпис над вътрешната притворна врата:

„Изографиса се за славата на Пресветата наша Троица и в чест на светия наш отец Николай, при игуменството на Божия раб йеромонах Матей от Стара Загора, в годината на Спасителя 1840, месец октомври 15. Изографиса се от ръката на смирения зограф Захарий Хрис[тович] от Самоков.“

Особено впечатление правят стенописите в притвора, които са изпълнени с по-голяма прецизност и художествено майсторство. Цветовете им са запазили своята свежест до днес. В центъра на ниския купол е представен Христос Велик Архиерей, придружен от св. Богородица, св. Йоан Кръстител, апостоли, пророци, архиереи, монаси и миряни, седнали на престоли. Четирите по-малки полукупола са украсени с изображения на херувими сред гирлянди, венци и цветя.

В пространствата над колоните са изобразени сцени от Стария завет: „Сътворението на Адам и Ева“, „Грехопадението“, „Изпъждането от рая“, „Жертвоприношението на Каин и Авел“, „Братоубийството на Каин“ и „Животът на Адам и Ева след грехопадението“. Голите тела на прародителите са представени с по-точни анатомични пропорции в сравнение със стенописите в пловдивската църква „Св. Константин и Елена“.

По цялата външна стена на открития притвор е разгърната сложната многофигурна композиция „Страшният съд“. Вляво над нея художникът включва своя автопортрет заедно с образите на проигумена Ананий от Сливен и игумена Матей от Стара Загора – смел жест, който нарушава утвърдената дотогава традиция. Надписите са изпълнени на гръцки и български език, като значителна част от българските текстове впоследствие са заличени от гъркомани.

Още по-дръзка е постъпката на Захарий Зограф да включи в композицията на Страшния съд група свои съвременници, представени като блудници и грешници. Изобразени в пищни модерни за времето си облекла, те търпят адски мъки. На 20 април 1843 г. Никола Христович (Тенджар) пише до отец Неофит Рилски, че пловдивчани негодуват срещу художника, защото е „изобразил неколцина във вечна мука с такива дрехи, каквито носят и мъжете, и жените“.