Панайот Сребрев – учител, революционер и общественик на Станимака

Малко са имената, които толкова дълго време заемат важно място в обществения, политическия и културен живот на града, както е случаят с Панайот Сребрев Костадинов. Повод да си припомним за него е 140-тата годишнина от рождението му, което се навърши неотдавна.

Панайот Сребрев е роден на 10 януари 1864 г. в Станимака /Асеновград/. Корените на фамилията са от Родопите. Бащата Аргир /преименуван на Сребрю/ Костадинов от Устово, а майката — Руска Димова — от с. Славейно. Зидар по професия, Сребрю Костадинов често идвал в Асеновград да работи по строежите на църкви и къщи. Харесал града и се установил завинаги.

Ученическите си години Панайот изкарва в Околийското централно българско училище. През 1881 г. записва Пловдивската гимназия. От 1883 г. е вече учител в Асеновград, а през следващата е главен учител на първоначалните училища.

В онези години, будната съвест на младия учител се вълнува не само от просветата на учениците. Вълнуват го и проблемите на разединената българска нация, поробените българи в Македония. Ето защо, когато през 1885 г. започва движението за Съединение и освобождението на Македония, той е сред инициаторите в Асеновград, които учредяват Таен революционен комитет, на който става секретар. В първите дни на септември не само в Пловдив, но и в Асеновград усилено се готвят за обявяване на Съединението на Източна Румелия и Княжество България.

На 4 септември 1885 г. учителят Никола Кръстев донася възванието и решението за участие в акцията, определена за 6 септември. Панайот Сребрев е сред главните организатори в Конушка /Асеновградска/ околия. Над 2000 души са вдигнати за сваляне правителството на Гаврил Кръстевич в Пловдив и обявяване на Съединението. На 6 септември, с помощта на асеновградчани, обединението на двете български части е осъществено.

След Съединението през 1885 г. в живота на Панайот Сребрев започва нов етап. Той е сред стълбовете на Стамболовата партия в града. През 1887 г. Стефан Стамболов застава начело на българското правителство. Няколко години след това, на 10 октомври 1890 г., местните стамболовисти поемат общинското управление. Кметското място е заето от Георги Ковачев, а помощник-кмет става Панайот Сребрев. В работата на Общинския съвет започва нов етап.

През 1891 г. е изградена сградата на Централното училище, изготвя се градоустройствения план на града, от Пловдив в Асеновград е преместен 21-ви Средногорски пехотен полк. През 1892 г. общината подпомага предприемчиви граждани за участие в Първото пловдивско изложение. По инициатива и председателството на комисия по наименование на улици, начело с Панайот Сребрев, над 130 улици получават имена.

През 1893 г. Панайот Сребрев участва в работата на Великото народно събрание. Една нелепа присъда, свързана със строителството на Централното училище, го лишава от граждански права до 1900 г. Това слага край на неговата политическа кариера. Той продължава да бъде един от стълбовете на стамболовата партия в града, но никога повече не прави опит да влезе във властта. Неговият опит и енергия се насочват в друга насока.

През 1904 г. местните стамболовисти отново оглавяват общинското управление. За да се отразява дейността на общината, на партийната организация, живота в града, стамболовистите започват да издават в. „Дружба“. За негов издател и главен редактор е избран Панайот Сребрев. С неговото име трябва да свързваме историята на вестникарското дело в града, защото вестникът е първият значителен информатор в града.

Цели 10 години Панайот Сребрев се посвещава на него. През това време на страниците му се появяват ценни сведения за историята, политическия живот, културата, просветата на града. Панайот Сребрев не е само информатор на събитията, а нещо много повече — водач на местната интелигенция, душата на литературния и публицистичен живот в града. Пропагандира, възпитава чрез перото си, чрез делото си, чрез името си. Превръща се в синоним на честност и морал, на достойнство и пример за подражание, независимо от това, че злонамерени люде продължават да му напомнят за „студените зидове на затвора“. А той продължава да служи на своя град, на хората на Асеновград.

Балканската и последвалите я Междусъюзническа и Първа световна война приключват, но слагат край и на „златния век“ в развитието на града. Трябва да минат години, за да намери своя път творческата инициатива. Дори и малко по встрани от главните действащи лица в града, Панайот Сребрев продължава да бъде полезен на хората. През 1926 г. той е сред инициаторите за учредяване на Археологическо дружество, което може да се приеме като начало на музейното дело в Асеновград.

Панайот Сребрев продължава да се изявява до дълбока старост в дейността на поборническото дружество. На 21 октомври 1951 г., на 87 годишна възраст, затваря завинаги очи един от най-заслужилите асеновградчани.

автор Ангел Кръстев
вестник „Вестител“ 2004 г.