Разрухата на аязмото над Воденския манастир през 2015 г.

Дълги години Воденският манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ бе управляван от светска организация. В него можеше да идеш, да си хапнеш, да си пийнеш, да си заведеш любовницата далеч от хорските очи.

Именно през този период бяха погубени безценни сгради и стенописи – поради липса на грижа и добро стопанисване. Аязмото над манастира е крещящ пример за това. А защо това се случи? Защото, както написах по-горе, манастирът бе управляван от светска организация.

Ето защо манастирите трябва да бъдат манастири, а не барчета, ресторанти или вертепи. И ето защо аз се радвам, че историческата справедливост възтържествува и манастирът отново е жив духовен център.

А който твърди обратното, нека просто види тези снимки.