Стенописите на Захарий Зограф в притвора на съборния храм в Бачковския манастир

През 1841 г. Захарий Зограф изписва със стенописи открития нартекс на стария централен манастирски храм, над който се намира параклисът „Св. Архангели“. Ктитори на тези стенописи са българи от редица села в Асеновградско и Старозагорско. Датата 1841 г. е изписана под изображението на Света Троица над западната външна врата на главния манастирски храм. 

Притворът е декориран с редица образи на светци, светители и многофигурни сцени от Новия Завет. В притчата за богаташа и бедния Лазар зографът представя чисто битово възрожденско пиршество в контраст с умиращия от глад и студ просяк. В композицията „Смъртта на богаташа“ Захарий Зограф не изобразява като душеводач архангел Михаил, а сатаната с тризъбец. Тази сцена има силно социално звучене.

В сцените, илюстриращи евангелските притчи (църквата „Св. Архангели“), както и в „Страшният съд“ (църквата „Св. Никола“), художникът пресъздава архитектурата и битовата атмосфера на българския възрожденски град и на възрожденската българска къща, като актуализира християнските разкази и им придава отчетливо битова насоченост. Те са пропити с жизнерадостен хумор, изразен чрез наивна театралност в позите и жестовете на фигурите, която напомня нравоучителните драми на българския възрожденски театър.