Заселване на село Борово с българи-християни от Средните Родопи в началото на миналия век

Една дюлгерска чета от Момчиловци преминавала през Борово на път за Тракия, където отивала на гурбет. Но не щеш ли, тук Райчо К. Бедров бил сполетян от нещастие – починало едното му дете. Наложило се да го погребат в Борово. Мъката по изгубената рожба накарала родителите му да останат завинаги близо до него.

След 1903 г. в Борово дошли заселници от Славейно и Проглед, както и Райчо Георгиев Бабугеров, Георги Саприйски и Анастас Дафов от Момчиловци. През 1906 г. в Борово се установили и Атанас Сгуров от Бостина, Смолянско, Марко Георгиев, Атанас Димов Самарджиев от Соколовци, Тодор Кумовски, Иван Георгиев Бакларов и Христо Атанасов Парев. Атанас Димов Самарджиев бил първият българин, избран за кмет на Борово.

През 1908 г. пристигнали още около десет семейства. Две години по-късно, през 1910 г., обезпокоени от присъствието на турците, като преселници дошли и Шавро Братанов Вълкашински със синовете си Пандалия и Лазар, както и с дъщерите си Шина, Мария и Йордана.

След края на Балканските войни в Борово се заселили братята Стоеви, Стоян и Георги Гуглеви, Дичо Райчев Дичев и Костадин Хр. Кременаров със своите деца – Димитър, Райчо, Илия, Яна и Мария.

По време на стопанската криза от 1928 до 1937 г., засегнала значителна част от населението, в Борово дошли и млади мъже от Момчиловци, които създали своите семейства. Сред тях били Дечо Николов Канев, Панайот Ник. Канев, Костадин Атанасов Кюлханов и други.

Освен споменатите преселници от Момчиловци, в Борово се заселили и няколко души от Косово и Павелско. Техният брой обаче бил малък, поради което авторът не се спира подробно на тях.

Естествено, преселниците от Момчиловци никога не забравили кръвната си връзка с родното село. За мнозина от тях почти половината им род останал да живее в Момчиловци.

„Миналото на Лъкински район“
Иван Гащилов