Самардала – ароматът на българската земя

Самардалата е една от основните съставки на традиционната българска шарена сол. Тя представлява тревисто растение от семейство Лукови и е ендемичен вид за Балканския полуостров.

Като съставка на шарената сол и като самостоятелна подправка самардалата се използва изсушена и стрита. В превод от гръцки Nectaroscordum siculum означава „нектаров чесън“, а неслучайно английското наименование на подправката е Honey Garlic („меден чесън“). Самардалата е позната още като див лук, български лук, български чесън и други.

Всъщност самардалата е подправка, която се използва най-вече в България, особено в районите на Странджа, Сливен, Стара Загора, Казанлък и по Южното Черноморие. В тази югоизточна част на страната може да бъде намерена прясна или сушена по пазарите, а много хора я отглеждат като задължително растение в дворовете си.

Самардалата се среща в по-малки количества и в Румъния, Молдова, Кримския полуостров, Кавказ, Турция, както и в южните части на Италия и Франция. В диво състояние може да бъде видяна в подлеса на букови и габърови гори.

Растението е луковично и от него израстват няколко тънки стръка с дължина до 40 см. Самардалата е близък родственик на чесъна и лука, но листата ѝ имат характерна триделна форма. Според едно предание, когато Бог създавал растенията, хванал листата на самардалата с три пръста, за да я изтегли от земята, и така се получила специфичната им форма.

Листата на самардалата се появяват през март, а красивите ѝ цветове цъфтят през април–май. Цветовете са с форма на камбанки и са обагрени в смесица от мораво, жълто, бледорозово, бяло и кафяво. Именно заради красивия си вид растението се отглежда и като декоративно от любителите на флората.

Ако искате да опитате вкуса на ястия, приготвени със самардала, трябва да знаете, че пресните листа не е препоръчително да се подлагат на продължителна термична обработка. За готвене най-често се използва сушената и стрита подправка.

Прясна самардала може да се добавя към салати, особено към такива с домати и краставици, с които се съчетава отлично. Поръсена върху салата с натрошено сирене, тя допълва по чудесен начин неговия вкус. Подходяща е също за зелени салати и ястия със спанак, лапад и коприва.

Сушената самардала е отлична подправка за картофи, приготвени по различни начини, както и за яйца, пилешко месо, агнешко месо и агнешки дреболии, печени гъби и ориз.

Препечена филийка, намазана с масло и поръсена със самардала, навява у мнозина носталгичен спомен от детството. Важно е да се отбележи, че традиционната смес от самардала съдържа значително количество сол – често почти толкова, колкото и самата подправка. Затова тя трябва да се използва умерено, а при добавянето ѝ към ястия е добре да се внимава с допълнителното осоляване.

Самардалата е включена в списъка на лечебните растения, попадащи под разпоредбите на Закона за лечебните растения (ДВ, бр. 91 от 21.09.2002 г.).

Съществуват данни, че растението може да оказва благоприятно влияние при състояния, свързани с високо кръвно налягане. Тези твърдения обаче трябва да се разглеждат внимателно, тъй като традиционната употреба на самардала обикновено е свързана с добавяне на сол, което може да има обратен ефект при хора с хипертония.