Средновековен храм „Св. Архангели Михаил и Гавриил“

Храмът „Св. Архангели Михаил и Гавриил“ е най-старата църква в манастирския комплекс и е запазена още от времето на неговото основаване. Той е двуетажен – архитектурно решение, срещано през епохата, макар и сравнително рядко. Първият етаж представлява засводена галерия, която, както показаха археологическите разкопки в началото на 80-те години на ХХ век, е била свързана с по сходен начин изграден нартекс на старата Бакурианова църква.

Днешният необичаен облик на храма се оформя след изграждането на сегашната главна църква през 1604 г., когато олтарната абсида на „Св. Архангели“ е включена в притвора на новия храм. Така двете църкви се оказват архитектурно свързани, а „Св. Архангели Михаил и Гавриил“ до известна степен изпълнява ролята и на надвратен храм към по-голямата църква „Успение на св. Богородица“, тъй като западният ѝ вход се намира непосредствено под олтарната част на по-стария храм.

Самата църква, посветена на светите архангели Михаил и Гавриил, се намира на втория етаж. Тя е кръстокуполна, еднокорабна и е с размери 10 × 7 метра. Вероятно на по-късен етап към нея е бил пристроен сегашният малък притвор. Предполага се също, че храмът е бил свързан чрез мост или платформа със западното крило на манастира и е служил като зимна църква.

Вътрешността пази стенописи от 1843 г., дело на майстор Моско Одринчанин. Под тях се крият още няколко по-ранни слоя живопис, които все още не са разкрити. Изключение прави малък участък, открит при ремонт на прозорец, върху който е изобразен цъфтящ кръст, вероятно датиращ от XI–XII век.

Колонадата на първия етаж – надлъжният цилиндричен свод и арките – е изписана през 1841 г. от Захари Зограф. Представени са едни от най-известните новозаветни притчи – за бедната вдовица, бедния Лазар и богаташа, Жениха и десетте девици, както и други евангелски сюжети. Изписването им е финансирано с дарения от жителите на околните асеновградски села.

Върху вътрешната страна на югозападната колона е изобразен в цял ръст византийският император Алексий I Комнин, който според някои източници се приема за първия ктитор на храма.

Именно в това пространство, пред западния вход на главната църква, през 1905 г. са извършени археологически разкопки, при които са открити два гроба с човешки кости. Първоначално се приема, че това са останките на св. патриарх Евтимий, но впоследствие тази хипотеза е поставена под съмнение. Откритият надпис с името на Евтимий не съответства на правописните особености от началото на XIV век, а антропологическите изследвания показват, че костите принадлежат на няколко различни скелета. Най-вероятно става дума за препогребване, извършено по време на голямото преустройство на манастира в началото на XVII век. Това обаче не изключва възможността сред тях действително да се намират и останки на св. патриарх Евтимий.