Футболът в Асеновград трябва да започне отначало

Много пъти съм говорил за нашия футболен отбор „Асеновец“ и няма да спра да го правя, защото за мен това не е просто футболен клуб. „Асеновец“ е част от историята и самочувствието на Асеновград. Аз съм тренирал и играл в този отбор.

Повече от 40 години отборът се движи между „В“ група и по-долните нива на българския футбол. А днес отново е на най-ниското си състезателно ниво – „А“- окръжна футболна група. Както им казваме – „селските групи“. И честно казано, това ме боли. Боли и още хиляди асеновградчани.

На град като Асеновград не му подобава да има такъв футбол. Град, който има амбиции да се развива, да бъде един от водещите индустриални центрове в област Пловдив и който има десетки хиляди жители, заслужава много повече. Защото Асеновград е футболен град. Бил е такъв и вярвам, че отново може да бъде.

Провеждал съм срещи с бившия кмет Емил Караиванов и съм му говорил за значението на футбола за един град. Не само като спорт, а като част от неговата идентичност. За съжаление, останах с впечатлението, че спортът, туризмът, културата и много други важни за обществения живот теми не намираха необходимото разбиране – не поради нежелание за разбиране, а просто заради неразбиране.

И днес, по времето на настоящия кмет Христо Груев, не виждам необходимото отношение към футбола. Стадион „Шипка“ беше оставен да достигне състояние, което доведе до санкции от страна на БФС. А зад всичко това стоят не просто решения и пропуски – стои усещането, че не разбираме какво означава един стадион и един футболен отбор за хората в един град.

Аз обаче не съм загубил надежда.

Вярвам, че ще дойде човек с възможности, енергия и най-вече с визия за футбола в Асеновград. Човек, който няма да търси лични интереси, а ще има смелостта да промени всичко, което с години е пречило на развитието на „Асеновец“.

Защото не е достатъчно просто да вдигнем отбора едно или две нива нагоре. Трябва да изградим нещо устойчиво – школа, отбор, организация, публика и отношение към футбола.

И тогава ще се върнат и хората.

Вярвам, че един ден стадион „Шипка“ отново ще бъде пълен. Вярвам, че легендарната трибуна „Трите пейки“ отново ще кънти. Че ще има знамена, хореографии, песни и 90 минути подкрепа. Че децата отново ще искат да играят футбол и да носят фланелката на „Асеновец“. Че победите отново ще бъдат повод целият град да говори за своя отбор.

И най-вече вярвам, че тази публика не е изчезнала. Тя просто чака причина да се върне.

Аз ще продължавам да вярвам в това. Защото „Асеновец“ заслужава повече. Асеновград заслужава повече.

И съм сигурен – този ден ще дойде.