Медиите като разделител на българското общество

В действителност един от най-големите разделители в българското общество са именно медиите. И това не е въпрос на „ляво“ или „дясно“. Достатъчно е човек да изгледа няколко от сутрешните блокове, за да види как една сравнително ограничена част от обществото, имаща определено мнение по даден въпрос, често се представя като едва ли не като гласа на половината или дори на цялото общество.

Днес например един от водещите в голяма национална медия каза, цитирам: „Премиерът каза, че ние нямаме проблем с нацистките поздрави.“ Това е изключително невярно, подвеждащо и манипулативно внушение. Подобни твърдения са и оскърбителни, защото приписват позиция, която той не е изразявал по този начин. Не може обществото да бъде подлагано на подобни провокации и внушения от ефира на националните телевизии.

Няма да съм адвокат на никой, но е изключително долно да вкарваш думи в устата на някой и да тълкуваш всичко както ти си го решил.

Големите медии винаги са имали и отговорността да бъдат своеобразен морален стълб на обществото. Но когато в ефира се налагат формати и персонажи като Мон Дьо, „Новите известни“, „Ергенът“ и още куп предавания, които превръщат простащината, пошлостта и повърхностното поведение в телевизионно съдържание, медиите започват да играят ролята на катализатор на процеси, които водят до морално обедняване и деградация – сред младите, сред зрелите и сред възрастните.

Моето лично убеждение е да не гледам или да гледам възможно най-малко подобни медии. Не желая да наливам вода в тяхната мелница чрез рейтинг, когато не одобрявам съдържанието и начина, по който представят обществото.

Не мога да приема и че хората, които ежедневно са в телевизионния ефир, автоматично могат да бъдат приемани като барометър на общественото мнение и да определят неговата посока. Обществото е много по-различно и много по-разнообразно от това, което виждаме в телевизионните студиа.

Надявам се, наред с всички промени и „революции“ в обществения, спортния, културния и социалния живот, да настъпи промяна и в медиите. Да се върне някаква мярка, професионална отговорност и морал. Защото когато медиите престанат да отразяват обществото и започнат да му налагат собствена представа за него, те вече не са негов огледален образ, а негов манипулатор.

А това, което в момента виждаме в голяма част от българския телевизионен ефир, за мен е абсолютна свинщина и тежък срам за българското общество.