Българската драма „Евровизия“

Няма да преувелича, ако кажа, че ние, българите, сме царе в истеризирането на определени теми. Евровизия е поредният прекрасен пример за това.

В крайна сметка Евровизия е един музикален конкурс. Един голям европейски фестивал, който за няколко дни събира вниманието на милиони хора и насочва погледите към един град, една сцена и една държава.

И толкова.

При нас обаче много бързо започваме да превръщаме всичко това в някаква национална драма. Вече започнаха да се появяват градове, които били разочаровани, други се чувствали обидени, че не са избрани за домакини. Започват коментари, анализи, спорове, телевизионни включвания – сякаш не говорим за музикален конкурс, а за национален въпрос от първостепенно значение.

И най-интересното тепърва предстои.

Започнаха да се появяват информации за сериозно повишаване на цените на нощувките. Огромни суми за хотели и квартири, завишаване на цени и въобще – онова старо българско усещане, че когато някъде дойдат много хора, трябва да им вземем парите до последната стотинка.

Само че точно тук можем да си направим много лоша услуга.

Евровизия може да бъде огромна реклама за България. Хиляди хора ще дойдат, милиони ще видят страната ни по телевизията, ще се покажат градове, природа, култура, храна, история. Това е прекрасна възможност.

Но може да се случи и обратното.

Може да получим много по-малко имидж, отколкото очакваме, и дори да си създадем имиджови щети. И то не заради самата Евровизия, а заради начина, по който част от туристическия бизнес ще реши да се възползва от нея.

Защото ако един чужденец дойде в България и за една нощувка му поискат сума, която при нормални обстоятелства би платил за няколко дни, той няма да си тръгне с мисълта колко прекрасна е България.

Ще си тръгне с мисълта, че тук са го видели като възможност за бърза печалба.

А ние като че ли изобщо не си даваме сметка колко лесно се губи добрият имидж и колко трудно се изгражда.

И тук вече идва другият въпрос – толкова ли нямаме дневен ред?

Толкова ли са малко проблемите в държавата, че трябва да превърнем един музикален конкурс в ежедневна национална тема? Евровизия, Евровизия, Евровизия – сутрин, обед и вечер.

Ще има конкурс. Ще има песни. Ще има победител. Ще има няколко дни огромно внимание към България. И после всичко ще приключи.

По-важният въпрос е какво ще остане след това.

Дали човекът, който е дошъл за Евровизия, ще си тръгне с желание отново да посети България? Дали ще разказва на приятелите си за красивите ни места, за Родопите, Рила и Пирин, за старите ни градове, за манастирите, за храната, за хората?

Или ще разказва колко е платил за една стая?

За мен това е същинският въпрос.

Защото Евровизията ще мине. Истерията около нея също ще мине.

А България ще остане.

И е добре да мислим малко повече за нея, отколкото за самата Евровизия.