Капитан Петко войвода в Асеновградския край

Капитан Петко войвода е най-яркият представител на революционното движение в Тракия. Той е роден в с. Доганхисар, Дедеагачко, Тракия, през 1844 г. Професор Милетич, който е посетил селото, пише, че жителите му са типични родопчани – едри, юначни българи от „родопски сой“. Те са извънредно честни, гостоприемни, любезни и приказливи. Изтъкнат доганхисарски представител е и Петко войвода – висок на ръст, снажен, хубав, с бяло лице, сини проницателни очи, кестенява коса, честен и жертващ се за другите.

За легендарния герой Петко войвода много се знае, но малко е известна дейността му около село Новаково, Пловдивско. Преди да се появи той в Родопите, там е действал прославеният Ангел войвода, родом от с. Новаково. За начало на дейността на Петко войвода се сочи 7 май 1861 г. Повод за неговото излизане с хайдушка чета е било убийството на брат му Матьо, когото турците подозирали, че се среща с Ангел войвода.

Капитан Петко войвода е действал и в Новаковския хайдушки център. Това се вижда от разписката, изпратена до него на 15 април 1879 г. от с. Новаково. В нея се дават сведения за Тополовската река Чинар дере, която отделя Пловдивски окръг от Хасковски. Около реката е разположено селото Тахтали /Тополово/. Това сведение е подписано от кмета на с. Новаково Таню Маламин и старейшините Петър Тенев и Динко Манолчев.

Петко войвода се е борил и срещу военния метеж, така нареченото Родопско въстание. Колко много руските власти са ценели дейността му в Ивайловградско, се вижда от писмото на полковник Нагаткин, комендант на Одрин, за лекуването на войводата в руската военна болница. По време на лечението той се запознава с генерал Скобелев и други висши офицери.

Починал е на 7 февруари 1900 г. в гр. Варна. Със своята революционна дейност и преданост към народа Капитан Петко войвода се нарежда в първите редици на нашите борци революционери.