Още един къс великолепие от Георги Божинов

Едно от септемврийските ми четива беше „Вдън гората Дикчам“ на Георги Божинов.

Георги Божинов е недооценен български писател, който представя любопитен и задълбочен поглед към живота на помаците в западнородопския рид Дъбръш. Героите му са потомци от първо и второ поколение на хора, преживели тежки исторически събития, но самите те не са участвали в потушаването на Априлското въстание в Батак, за което обаче често са обвинявани.

В творчеството му те се сблъскват с беззаконието, несправедливостта и последиците от историческите жестокости. Върху тях пада тежестта на омразата, породена от миналото, макар самите те да не носят вина за него. Божинов търси и обяснение за това как с годините тези общности са се затваряли в себе си и са се отдалечавали от собствения си род и корен.

В романа „Вън гората Дикчам“ се откриват и истории, свързани с престоя на писателя в подбалканските градове, както и с неутолимата му страст към планината – навсякъде, където се намира и под каквото и име да е позната.

„Калуня-каля“, „Кукувица кука“ и „Вдън гората Дикчам“ са забележителни образци на литературното изкуство. Те разкриват таланта на Георги Божинов – писател, който за малко да остане неразпознат, неизвестен и незабелязан от българската публика.