Македонските дружества в Станимака и ролята им в национално-освободителните борби

В периода от 1878 до 1885 г. Станимака (днес Асеновград) се намира на границата между две български области – Източна Румелия, откъсната от Княжество България, и Родопите, останали в пределите на Османската империя. Наред с борбата за Съединението, станимаклии се включват и в борбата за освобождението на Родопската област и Македония.

За да придобие организиран характер и да постигне целите си, през 1885 г. в града е образувано Македонско дружество. За съжаление, съществуват известни разминавания в сведенията за неговото основаване. Ако се доверим на свещеник Владимир Димитров, който пише през март 1924 г., трябва да приемем, че Македонско дружество е основано още през 1884 г.

Вестник „Южна България“, бр. 213 от 31 юли 1885 г., съобщава, че на 28 юли 1885 г. в Станимака е учреден клон на пловдивското дружество „Македонски глас“, основано в началото на февруари същата година. Инициативата намира силен отзвук в града. Още през февруари е организиран митинг в подкрепа на Македония. В отговор местните гърци, под председателството на депутата д-р Андониади, организират антимитинг, за което съобщават всички пловдивски вестници.

Македонското дружество участва активно в Съединението на 6 септември 1885 г. След този исторически акт на преден план излиза освобождението на Македония и Одринско. За станимаклии особено важно е подпомагането на борбата на населението в селата на Средните Родопи.

От архива на Македонското дружество, съхраняван в Народната библиотека „Свети свети Кирил и Методий“ в София, става ясно, че на 12 март 1895 г. около 80 македонци, тракийци, родопчани и други граждани на Станимака се събират, за да обсъдят учредяването на Македоно-одринско дружество. Официалното му учредяване става на 4 юни 1895 г., когато в него се включват около 30 души. За председател е избран учителят Ташко Мимидичков, родом от Македония.

Създаването на дружеството съвпада с активизирането на освободителното дело в поробените български земи. Върховният македоно-одрински комитет възлага на местните комитети да включат свои членове в четническата борба.

По същото време в Станимака се намират капитан Петко войвода и момчиловският войвода Георги Христов Маламата, бивш участник в четата на Карчо Жеков от Свиленградско.

Във връзка с активизирането на четническата борба на 17 юни 1895 г. председателят на комитета Ташко Мимидичков и секретарят Георги Даракчиев отправят запитване до Върховния комитет къде да изпратят събраните средства и оръжие и как да постъпят с желаещите да се включат в четническата борба. „Ако пожелаят тези хора, то кому да се поверят и към коя посока да се отправят“ – пише в писмото.

От друга информация става ясно, че Георги Хр. Маламата е оглавил станимашката чета, която се включва в четническата акция на Върховния комитет.