Станимашки кмет иска да превърне града във Венеция

През 1900 г. Христо Ковачев – Манийката започва да произвежда изкуствени цветя. Отначало работи само със своите близки. Производството потръгва и той решава да го разшири и модернизира. Нужна му е нова техника, използване на нови материи и технологии. За целта заминава за Европа. Посещава няколко държави, между които и Италия. Успява да види и Венеция, където го впечатляват каналите и гондолите.

Завръща се в Станимака и продължава производството, като увеличава числеността на работниците. Христо Ковачев е не само образован за времето си, но и много предприемчив. Често се замисля за каналите във Венеция и каналите на Станимака. Започва да мечтае, че и те могат да се превърнат в плавателни, подобно на венецианските. Разбира се, това изисква средства и е свързано с редица проблеми, чието решаване е от компетенцията на общината.

По стечение на обстоятелствата Христо Ковачев влиза в редовете на Прогресивно-либералната партия и само след една година е избран за неин председател. През 1911 г. е избран за кмет на Станимака. Да започне реализацията на своята идея за превръщането на каналите в плавателни му помага наводнението през същата година. Отнесени са къщи по крайбрежните улици. Манийката предприема укрепването на бреговете на река Чая. Заема се с бента и канала, по които се взема вода за манастирската мелница, както и за напояване на полските земи.

За съжаление, желанието и мечтите на един човек са едно, а съвсем друго е тяхното осъществяване. Зад кмета стоят много общински съветници, които имат решаваща роля при реализирането на редица идеи. Освен това за целта са необходими значителни средства, с каквито общината не разполага. Затруднява се и работата във фабриката за цветя, която фалира през 1912 г.

През 1913 г. Христо Ковачев се разболява и подава оставката си като кмет. За идеята му няма решение от общинските съветници.

За мечтите на Манийката съм слушал от неговия син Никола. Той често ми казваше: „Баща ми много искаше да види Станимака като втора Венеция, да се поправят каналите, които минаваха по средата на града, и по тях да плават гондоли. За съжаление, разболя се и не можа да осъществи тази своя мечта.“

Независимо че Манийката не успява да види града си като втора Венеция, неговите мечти се осъществяват няколко години по-късно. Но при друг кмет – Христо Драголов.