Панайот Сребрев – първият етнограф на Асеновградския край

През 1881 г. княз Александър Батенберг започва жестока борба срещу либералите Петко Каравелов, Захари Стоянов, Петко Р. Славейков и други. Тримата напускат столицата София и се установяват в Пловдив – центъра на Източна Румелия.

Петко Р. Славейков започва работа като учител в Мъжката гимназия. По това време неин ученик е Панайот Сребрев от Асеновград.

Не само в часовете, но и в личните разговори между учителя и ученика П. Сребрев се засяга въпросът за богатото историческо минало на нашия край, което се нуждае от изследване.

Петко Р. Славейков насърчава Панайот Сребрев да започне да проучва местния фолклор. При всяко свое идване в града, както и през лятото, Панайот Сребрев обикаля по-възрастните хора и записва техните разкази.

Историята на нашия край се превръща не само в негово хоби, но и в негова съдба.

В статия, публикувана в издаваното в Асеновград списание „Родопски напредък“, кн. I от 1903 г., четем за проученото и събраното от Панайот Сребрев около петнадесет години по-рано.

Неговата събирателска и проучвателска работа включва 350 народни песни, 1100 пословици, клетви и други, 100 приказки и 200 „бележити думи от станимашкия български говор“.