Буражиевият род – почитан асеновградски род
Коренът на Буражиевия род е от село Югово. Старите хора го знаят като асеновградски род, защото преселването на неговите представители от Югово в Асеновград е станало на няколко етапа. По някои сведения първото изселване на част от рода е станало доста преди Кримската война, второто – след Руско-турската война от 1877-1878 г., а третото – около 1900-1910 г.
Началото на Буражиевия род е някъде около 1765 г. В регистъра на населението на село Югово са записани малко имена от рода, защото негови представители се изселват рано. Посочени са имената на двамата братя Стоян, наричан Стою и Стойчо, и Никола. За родителите им не се знае нищо. В писмените източници, както и в разказите на старите хора, Стоян не се споменава, а навсякъде е записан като Стою.
Стою Буражиев е роден около 1795 г. и е женен за Стояна Стойчева. По разкази те са имали шест деца, но в регистъра на населението на Асеновград открих имената на Петко, роден през 1823 г., починал през 1906 г., по занятие зидар, и Елена, родена през 1827 г., починала през 1902 г. и омъжена за Никола Гърбев. Живели са на улица „Отон Иванов“.
Петко, освен със занаята си, успешно лекувал и болести по животните. От него насетне родът носи името Буражиеви, произлизащо от турската дума „буражии“ (ветеринарен фелдшер). Навремето, когато заболявало домашно животно, юговци казвали на стопанина: „Повикай Петко Стоев, той разбира и ще ти помогне“. След като се наложил като ветеринарен фелдшер, хората се обръщали само към него, за да спасяват болните си животни. И до днес родът носи името Буражиеви.
Изкусният майстор Стою Буражиев сам планирал и построил със зидарската си чета Араповския манастир „Света Неделя“ край Асеновград през 1856 г. В този архитектурен ансамбъл той показал как изкусните ръце и богатото въображение могат да възкресят старата българска архитектура от Възраждането. Манастирът е един от най-големите в Южна България. След завършването му в него е открито редовно училище.
До храм „Света Богородица“ в двора на манастира по желание и със средства на Ангел войвода е построена манастирска кула, която допълва архитектурния облик на комплекса. Силно въздействие оказва отличната изработка на външните каменни стени на манастира, които носят белезите на средновековната укрепена жилищна и обществена архитектура.
В манастира е пребивавал апостолът на свободата Васил Левски. Манастирът е действащ и приема посетители.
Петко Стоев Буражицки бил женен за Мария Петкова от село Чешнигирово, Пловдивско, родена през 1840 г. Имат дъщеря Мария, родена през 1878 г.
Братът на Стою – Никола, е роден около 1820 г. Между двамата братя е имало и други деца, но имената им не са известни. Никола имал пет деца. Христо е роден около 1835 г., Димо – около 1840 г., Васил – около 1845 г., Господин – през 1849 г., и Димитър – през 1863 г. Господин създава самостоятелно крило, наречено от юговци Гондюви (Господинови).
В регистъра на Димо е записано едно дете – Тодора, родена през 1861 г., омъжена за Иван Стоянов Димчев, от когото има осем деца.
Никола Христев Буражицки е роден около 1855 г. Женен е за Елена Николова, родена през 1856 г. в село Лилково, Смолянско, починала през 1948 г. Децата на Никола и Елена са Василка, родена през 1895 г. и починала през 1922 г., неомъжена, Мария, родена през 1897 г., и Христо, роден през 1902 г.
Изселническите процеси непрекъснато са съпътствали рода. Затова на много места липсват имената на родените и починалите членове на семейството.
Голяма част от представителите на рода живеят в Асеновград, Пловдив, София и на други места. От този известен род има доктори, учители, архитекти, строители, генерали, военнослужещи и други специалисти.
И този род, както и много други, не е проучен. Това остава да направи някой от живите му родственици. Преди години Буражиевият род е провеждал родови срещи. За това свидетелства запазената стара снимка. Родовите срещи са една прекрасна българска традиция, която, независимо от тежкото време днес, може да продължи да се поддържа и в бъдеще, макар и под друга форма.
Иван Гащилов
