Приятелят (спомен за Коко Форев) – д-р Никола Тодоров
Представям си го винаги по един и същ начин – наклонил глава настрани в поза на закачлива почуда, с нежна присмехулност към света и към себе си. Той беше светъл и позволяваше, даваше възможност и на другите да са светли.
Само след една среща с Коко, човек изпитваше желание, търсеше начин да осъществи контакт с него. Тази нежна присмехулност и почуда е и външната характерна страна на живописта му, която грабва от пръв поглед, заедно с неповторимата му самобитност. Но колкото повече гледам картините му, осъзнавам къде е голямата му дарба – да извлече от катадневното, от обичайното кварталното оная прикрита духовност на всеки човек, на група от хора и да го направи общочовешко. Затова нашите типично станимашки образи се приемат космополитно по целия свят от пръснатите му картини. Един негов почитател ми каза, че бил възхитителен зевзек. Мога да се съглася отчасти, че Коко е световен зевзек, но тази черта от характера му беше нужна, за да скрие вътрешната си ранимост и по-лесно да контактува. Но това не беше игра, това също беше дарба, както другата голяма дарба – на художник.
Не знам доколко се вземаше насериозно като приказка. Обичаше да се майтапи, но съм го виждал как рисува, как се готви за сюжета, как души и опитва атмосферата на картината, докато стане майсторската работа. За мен Коко си остава една божия дарба и една красива душа. Ех, Коко, да знаеш как ми липсва шеговитият ти припев: „Пред нас са блеснали житата…“.
Все по-малко неща ни блесват, пък даже и на майтап.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
