Горовладелска производителна кооперация (ГПК) „Чил тепе” в село Манастир
Горовладелска производителна кооперация (ГПК) „Чил тепе” се основава в родопското село Манастир, с надморска височина около 1450 м. – едно от най-високо разположените в България и на Балканите въобще. Въпреки всички трудности, породени от местонахождението му, през цялото си съществуване кооперацията развива активна дейност, чрез която спомага за облагородяване на селото.
На 10 август 1924 г. Общинските съвети на селата Манастир, Станимaшка околия и Давудьово, Егридеренска (Ардинска) околия, се събират на заседание. Под председателството на манастирския кмет – Стоян Колев и давудьовския – Петър Гаджалов, се подписва спогодителен протокол. В него се определят границите на местните гори, местата за паша, отделните ниви и ливади, както и правата за залесяване, изкореняване и пашата на работния добитък.
На 1 февруари 1925 г. 25 жители от с. Манастир се събират в сградата на Общинското управление, за да основат Горовладелска производителна кооперация, която да оперира с горите Общ Балкан, Сарп Борун и около връх Преспа (тогава вр. Чил тепе). На основание тогавашния Закон за кооперативните сдружения, за Председател на събранието се избира най-възрастният между присъстващите – Георги Иванов.
След констатиране на необходимия брой учредители се взима решение за създаване на Горовладелска производителна кооперация с названието „Чил тепе” със седалище с. Манастир. Прочита се първият Устав на новата кооперация. След приемането му се пристъпва към избиране на Управителен и Контролен съвет чрез тайно гласуване. За председател на новосъздадената кооперация се избира Никола Вълчев и постоянни членове на Управителния съвет Славчо Дичев, Никола Янков, Васил Т. Стойков и Александър Атанасов. За редовни членове на Контролния съвет се определят Велко Николов, Т. К. Иванов и Стоян Ташев. Избрани са и т. нар. запасни членове – трима за Управителния съвет и двама за Контролния.
Препоръчва се ръководните органи „да се въоръжат с истински дух на кооператори и да съумяват във всеки един момент да отбиват „отровните стрели”, които биха се отправили към кооперацията. Със себеотрицание и воля да стоят твърдо на мястото си и да прокарват с умение и вещина всички начертани инициативи за процъфтяването и издигането на кооперацията и благоденствието на отделния член- кооператор.“
В края на 1925 г. членовете на ГПК „Чил тепе“ са увеличени до 136.
Макар че кооперацията започва своята дейност веднага след учредяването си, тя се регистрира от Пловдивския областен съд на 7 юли 1927 г., но се публикува в „Държавен вестник“ две години по-късно – в бр. 179 от 1929 г.
Седалището на ГПК „Чил тепе” остава в село Манастир, независимо от териториалната му принадлежност през годините – Станимъшка околия, Асеновградска околия, Смолянски окръг, Пловдивска област.
Първоначално кооперацията ползва една стая заедно с териториалната пощенска станция, която се намира в къщата на Кечо Стоев Киряков. След построяването на административната сграда в центъра на селото и платени 60 000 лв., тя придобива право на собственост.
На Общите събрания се разглеждат организационни въпроси, касаещи както дейността на кооперацията, така и цялостното развитие на селото.
През 1928 г. се взима решение за построяване на дъскорезница, създава се Резервен фонд.
Две години по-късно се представя първият проектобюджет на ГПК „Чил тепе“. Създава се Фонд за общополезни начинания.
Местните показват заинтересованост от дейността на кооперацията, а тя следи обществените дейности в селото и района, като при възможност ги подпомага. Такива са примерите с дарение на дървен материал за направата на нова църква през 1930-1932 г., подпомогнат е и градежът на водопровода в селото през 1932- 1934 г. Традиционно материали се отпускат безвъзмездно или с плащането само на позволителните.
Следващото голямо дарение датира от 1939 г., когато Общото събрание решава да се дадат 60 куб м груба маса за строителни материали, с които да се гради новото училище. Даряват се и на училището в с. Балкан махала 8 куб м строителен материал.
Иван Георгиев Кифоров – инспектор от Българска земеделска и кооперативна банка – клон Чепеларе, посещава с. Манастир и пише: ”….. Единственият покровител на онеправданите десетки години е кооперацията в селото, като с това тя изпълнява своя задължителен живот за правилно и целесъобразно разпределение благата, свободни и стопански, с които природата така щедро е надарила тоя откъснат край, който съставлява една жизнена част от общият организъм на държавата, населен с чист и запазен Български елемент, готов на жертви и всеотдайност за Цар и Родина, ядката на Българщината…..”
През 1941 г. се взима решение за откриване на потребителен магазин към кооперацията и за обзавеждане на нова дъскорезница на мястото на водната мелница в местността Дедова река.
Откриването на магазина е на 1 март 1942 г. Продават се стоки от първа необходимост.
На следващата година се строи дъскорезница на вода с електрически генератор за осветление на Манастир. На събранието се съобщава, че кооперация ГПК „Чил тепе” е приета като колективен член в Общия съюз на българските индустриалци. По-късно се построява модерна за времето си дъскорезница с банциг, задвижвана с електричество, национализирана след одържавяване на горите.
През 1944 г. Общото събрание на кооперацията решава да уважи молба за помощ, като отпусне финансови средства за направата на мост в село Крушово, намиращо се в землището на Манастир.
С обединителен протокол от 20 юни 1946 г. на Общо събрание ГПК „Чил тепе“ и Трудово-горската производителна кооперация „Пролет“ с. Манастир се сливат в обща кооперация, която избира името Трудово-горска стопанска кооперация (ТГСК) „Чил тепе“. Новообразуваната кооперация стопанисва горите Общ Балкан, Букака, Енихан – Йозкаба и др.
В началото на 1947 г. се взима решение за закупуването на моторна кола за кооперацията, като на 8 април същата година е придобит немски камион „Опел Блиц“. През 1953 г. кооперацията закупува втори камион, а в началото на 60-те години – и трети. Обикновено шофьорите са и закупчици при доставката на стоки.
Сред най-належащите нужди на манастирци била изграждането на асфалтиран път до селото. Кооперацията подпомага със значителна сума завършването на пътя Югово-Лъки-Манастир, изграден основно от бригадири.
През 1947 г. в Манастир е открита първата кръчма, след удостоверение от Областната стопанска камара в Пловдив и позволение от Лъкинската здравна служба. Местното кафене на Стойо Стойков се оказва подходящо за целта място и кооперацията го наема. Същата година ТГСК „Чил тепе“ открива в селото и собствена фурна. Улеснението за местните жени е голямо. Преди да заработи фурната, всяка жена отделя един ден от седмицата, в който да омеси и изпече хляб за семейството, което в повечето случаи е многолюдно.
През 1951 г. кооперацията води кореспондеция с Министъра на пощите относно закъснението на писмата и пратките към с. Манастир. Търси се възможност за прожекции на филми в селото, тъй като местните проявяват интерес към киното.
С решение на Общото събрание от 2 февруари 1958 г. обединената кооперация се преименува на Потребителна кооперация (ПК) „Чил тепе”.
През 1958 г. се изгражда нова фурна, представляваща двуетажна масивна постройка – със застроена площ 115 кв. м., като първият и вторият етаж са складове и битови помещения. Построява се и самостоятелна едноетажна постройка – магазин за хляб със застроена площ 55 кв. м.
Същата година Общото годишно събрание приема Устава на потребителните кооперации.
През различните години дейността на манастирската кооперация е била разнородна – добив и обработка на дървен материал, търговия на дребно и обществено хранене, изкупуване на селскостопански произведения, хлебопроизводство и експлоатация на собствен автопарк. Притежава седем магазина, както следва:
- в с. Манастир – по един бакалски, манифактурен, месарски и зеленчуков, последния само за летния сезон.
- в с. Балкан махала – един смесен магазин и по една лавка на минния обект „Писарева каба“ и горския обект „Гърковица“.
- пивница в с. Манастир.
ПК „Чил тепе“ изкупува от местните вълна, кожи на едър и дребен добитък, яйца, птици, сено, картофи, гъби. През 1968 г. кооперацията изкупува 50 330 кг гъби – най-много в целия Смолянски окръг, малини, къпини и боровинки.
ПК „Чил тепе“ осъществява и други дейности в рамките на района като строителство, обзавеждане на магазините, увеличаване на делонабирането и влогонабирането.
През 1969 г., когато Манастир има 1000 жители, кооперацията разполага с 8 магазина, сладкарница, ресторант и фурна за хляб. Същата година с. Лъки е признато за град, а ПК „Чил тепе“ се влива в тамошната ПК „Победа“.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
