За взаимопомощта между джурковци и манастирци

Ще ви разкажа за един особен вид отношения между хората в Родопите. Те са осезаемо дефицитни в настоящето и се наричат взаимопомощ.

Стари хора от моето село Джурково са ми разказвали наистина вдъхновяващи истории за това как просперитета се гради именно на взаимопомощта и протягането на ръка за подкрепа.

В рид Манастирище се намира местност „Самарджицкото“. Тя е разположена на почти равно разстояние между селата Джурково и Манастир. От незапомнени времена, се смята, че тук са най-хубавите дамари, от които се избиват черни тикли. Тикли са наричани големите каменни плочи за покриване на покриви. И до днес може да видите тикли на много места в родопската архитектура, а се е смятало, че колкото е по-черна тиклата, толкова по-здрава е тя.

Когато се чувало, че в Джурково ще се строи къща, се пускал „хабер“ до Манастир. По свидетелства на стари хора, всички мулета от селото били подкравани за помощ. Тогава там е имало над 50 животни.

Преваляли те билото при старите варници и на „Самаржицкото“ се срещали с джурковските мулетари. Така започвало биене на тикли и пренасянето им до Джурково. За няколко дни до градежа били доставяни нужния брой тикли.

Ако в Манастир се градяла къща, джурковци тръгвали да помагат по същия начин, подкарвайки мулетата.

Днес, заради демографски или икономически причини, бързаме да намерим сигурност в по-големите градове. Там не се познаваме със съседите си и бавно изчезва тази органична връзка между хората, която ражда взаимопомощта. Добре е да си припомняме понякога, че тя е много, много важна за това, чрез добруването на съседа и ние да сме добре.