2013 – 18 май – На карнавал в Габрово (галерия)

За втори път присъствах на карнавала в Габрово. Луда работа. Тръгнахме с малкия и големия Владко (зет ми и моят племенник) около14:00 от Асеновград и в Габрово бяхме около 17:00.

Още с влизането в Габрово, стана ясно, че днешния ден наистина е с особена тежест за града. Навсякъде по улиците бяха струпани различни кукли, чучела, скитаха хора в костюми, понеже от мястото до МОЛ-а щеше да започне шествието в посока Общината и Априловската гимназия.

Паркирахме колата близо до Полицията, и отидохме към зала Орловец и Била, за да купим деган за Владко, че му ставаше лошо от завоите по пътя. След това поехме към центъра, защото на моста „Игото“, Владко имаше среща с проектогаджето му. Придружихме го до срещата и после ние с татко му тръгнахме из Габрово, за да не ги притесняваме в миговете на усамотение. Като за начало аз си купих една смешна маска, за да съм в тон с карнавала. След това удобно се паркирахме на „Костницата“ да чакаме да започне шествието. Наливна студена бира и карнавал – густо!

Около 19:30 започнаха да минават последните дефилиращи от процесията, а ние се разходихме да хапнем из центъра (успоредната улица от другия край на реката). След това концера, който започна беше страхотен. На сцената бяха сборна формация – Кирил Маричков -бас (Шурците), Славчо (БТР) – китара, Иван Лечев, Дони и Венко Поромански – барабани. Свириха различни бг хитове. Много ми стана яко, защото след като Пеци Гюзелев почина (което аз изживях доста тежко, защото обичам Щурците), това беше един неочакван емоционален подарък за мен. След концерта успях да се промуша в бекстейджа и да се снимам и с Иван Лечев и с Кирил Маричков. Е, това определно ме направи много щастлив.

Стана около 22:00 и ние тръгнахме да си вземем Владко и да си ходим. Той обаче, обзет от тийнейджърски любовни страсти реши да моли техните да го оставят в Габрово. Хиляди уговорки, ходене до автогарата, телефони, и най-накрая му казахме, че му даваме още час и половина да се види с приятелите му, а ние с баща му щяхме да обиколим из Габрово, хем пак да хапнем, че огладняхме. И така времето неусетни мина в разговори, пици и разходки.

Взехме си Владко, той пък си взе довиждане с неговите приятели с обещания да се видят пак и бавно се отправихме в обратна посока – Асеновград, за да може да се наспя, понеже имахме уговорка да ходим на Водопада на лястовиците. Така около 3 през нощта си бяхме в Асеновград, доволни от видяното и изморени от шума и пъстрата глъч на този ден.