2013 – 19 май – Преход до водопад Лястовичи вир над село Долнослав
Никога не сте предполагали, че само на около няколко километра от шосето Асеновград – Кърджали, в отсечката Долнослав-Тополово има такова място. Аз лично се изненадах изключително приятно. Но всичко по реда си. В неделя – 19 май, групата бе на паркинга на ДИП България и от там се отправихме към първата ни спирка за деня – вековните чинари край село Долнослав. Стигайки центъра на селото, завихме в първата пресечка в дясно и след 200 метра стигнахме до църквата и чинарите.
Чинарите са група от около 20 дървета, със средна възраст около 500 години, а най-стария от тях е на около 800. До тях има голям параклис „Св. Пантелеймон“, който е много интересен и за който смятам да напиша материал скоро. До него е и аязмото, което обаче беше заключено. След това посетихме и храм „Св. ап. Петър и Павел“, който, подобно на параклиса беше в много окаяно състояние. Липсата на жители по селата, както и масовия отлив на вярващи от лоното на БПЦ, разочаровани по една или друга причина от духовенството води до наистина тежки последствия за тези паметници на културата.
Малко натъжени се качихме на колите и поехме в посока язовир „Сушица“. Там спряхме за няколко снимки, след което по черен път (няма как да се обърка, понеже е само един) продължихме за атракцион „Wild city“ (щрауси, езеро с риби, конна езда и т.н.). Оставихме колите в близост до него, понеже пътя ни минаваше от там и поехме за водопада. След „Wild city“ пътеката минава в ляво и се движи успоредно срещу течението на река „Сушица“.
След около 500 м. се слиза до реката, но ние вместо да продължим надолу към водопада, решихме да повървим нагоре, и така след около 200 м стигнахме до местност, която Стойчо нарече „Пещрата“. Там имаше огромен скален отвес, пред който има обрасла с коприва и храсти стръмнина. Решихме обаче да се качим и след като стигнахме до горе се оказа че в самото начало на скалния отвес има площадка и то доста голяма и закътана. Много странно и интересно място. След десетина минути слязохме надолу по течението, по низ от малки водни каскади в изсечените от водата пролуки в каменното корито на реката. Намерихме място за пикник малко преди водопада, разтоварихме се и слязохме до „Водопада на лястовиците“. Пада на водната струя е около 10-12 метра, а слизайки до него (понеже има само един път до долу и то много стръмен), човек се чувства сякаш е някъде в Амазония. Препоръчвам горещо всеки който има тази възможност да го посети.
Следобеда ни продължи с хапка-пийка до към 15:30, след което поехме по реката с идея да излезем до мястото, където тя се вливаше в язовира. „Сушица“ лъкатушеше из гората и изведнъж излязохме на големи поляни. Прекрасни места, които по-късно разбрахме, са честа и желана спирка на летовници-къмпингари. Зелени и тучни ливади, пресичани само от малката рекичка, която блестеше на слънцето, подобно на сребърнолюспеста змия. Много готино място наистина. Любувахме му се с пълни души и сетива, но започна да се смрачава и не искахме неприятна изненада, затова побързахме към колите. Направихме една обща снимка пред язовира, аз набрах малко прясна мащерка и се отправихме към Асеновград. Спонтанно решихме да пием по една биричка в Червен и след кратка раздумка си взехме довиждане и се разделихме в очакване на следващия преход.
