Параклис „Св. Варвара“ в град Асеновград, община Асеновград, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия
Археологическите данни за първоначалния градеж сочат, че той е разположен до северозападната порта на Стенимахос, в тясното обкръжение на двете свързани помежду си Бакурианови крепости (западна и източна) във вътрешността на града.
Преданието говори, че на място близо до днешният параклис отседнала свитата на княз Светополк. Малко преди това руският княз приел християнството и се оженил за императорската дъщеря в Константинопол и в гр. Илиопол, родното място на светицата му били подарени нейните мощи. Според архитект Стоилов това е било и причината за построяването на параклиса , но разбира се всичко това е само в рамките на хипотезите и предположенията.
Предполага се, че на мястото на днешния параклис е имало светилище на римската богиня Минерва – (Атина). За това говорят намерените тук, при случайни разкопки жертвен камък, отломки от глинени стомни и керамични подови парчета, подобни на тези, които са намерени в селището Петрич и около Асеновата крепост – очевидно свидетелство за връзката им.
Еднокорабен с нартика и полукръгла абсида, еднокорабен с притвор от по-ново време. Входовете са два. Сега се влиза в притвора през северната врата. Някога стените на параклиса са били изцяло покрити със стенописи, но за съжаление сега от стенописите има частично запазени фрагменти само в олтарната част и западната стена. Рисунъкът им е примитивен, а колоритът с преобладаващи тъмни цветове. Това издава местен, нешколуван автор.
Храмовата икона е старинна и много добра като изработка. На нея светицата е изобразена с римски одежди. Асеновградският историк Теодор Пеев я датира към XVII-XVIII век. От външният край на северната стена, над вратата има взидана икона на светицата, която е представена с корона и палмова клонка в дясната си ръка, а в лявата си държи чаша (потир), характерен образ в иконографията след XIII век.
След първоначалният му градеж параклисът е подновяван през XVII век. Отново ремонтиран през 1873 година. През 1969 година параклисът е реставриран поради срутване. При поредното му укрепване през 1991-97 година биват унищожени запазените до тогава надписи. Покрит с стари керемиди тип „турски“. През есента на 1999 година бе варосан и освежен външно.
Заедно с останалите 11 параклиса към енорията на храм „Света Богородица Успение“ са обявени за паметници на културата, Д. в. бр. 38 от 15. V. 1970г. Д. в. бр. 37 от 17. II. 1939г. и Д. в. бр. 60 от 1940г. съгласно закона за Паметниците на културата обнародван в Д. в. бр. 29 от 11. IV. 1969г.
До края на XX век параклиса е няколко пъти ремонтиран, но с помощта на местни дарители и населението от околността на параклиса, сградата е изцяло обновена, а покрива препокрит с нови керемиди. Таванът и иконостасът също са обновени.
Празнува се на 4 декември. В енорията на храм „Света Богородица Успение“.




