Съветите по пестеливост на станимашкия чорбаджия Петракоолу

От незапомнени времена битува едно мнение, че богатите са и най-стиснати. Именно поради неутолимия им стремеж да „цънцат“ всичко, да претеглят, да премерват и накрая да им остава излишък, който ги прави охолни. Дали е така наистина, или пък бедните навремето са „клепели“ по-богатите, за да оправдаят собствената си липса на инициативност и предприемчивост – не се знае. Със сигурност ги има и двете.

Днес ще ви разкажа за Петракоолу, който във втората половина на по-миналия век се славел като един от най-заможните станимаклии. Снимката, която виждате, е в приложението на Хайтовата „История на Асеновград“ и показва къщата на заможния гръкоман десетилетия след неговата смърт.

Стефан Бадев „Маршала“ – легендарен милиционер от Смолян

Та, бил си жив още Петракоолу. Дошъл при него млад фукльо, левент, да иска щерка му за жена. Седнали, а Петракоолу внимателно подпитвал, под вежди оглеждал младия кандидат-зет. Пийвали, цигара запалили. Зер, мъже са, я!

Свършили разговора и Петракоолу казал:

– Ти, добре. Млад си, имаш търговия, акълът ти сече. Ама моята щерка няма да ти я дам!

Втрещил се младежът:

– Защо, многоуважаеми господине? Не съм ли добра партия за твоята дъщеря?

– Имаш тука мангал (малка печка, използвана в миналото) и жар без пари, а ти кибрит палиш, клечки хабиш, за да си запалиш цигарата! Аз на такъв човек, дето не си прави сметката, дъщеря си не давам! – отсякъл троснато Петракоолу.

И така, Петракоолу дал урок по пестеливост на младия кандидат-жених.