„Сендовската система“ – едно затрито богатство в образователната система на България

В краткото си съществуване т. нар. „Сендовска система“ бе възможност, която съдбата ми подари. Аз съм цялостен възпитаник на тази система, въведена от асеновградчанина Благовест Сендов, учейки в СУ „Свети свети Кирил и Методий“ – Асеновград.

Учихме по един учебник. За всеки срок по един. Всички предмети бяха един общ, а в отделенията нямахме никакви оценки. Материалът се преподаваше като случки, чрез забавните илюстрации на Доньо Донев, в които ясно пробиваха хумористично образите на тримата глупаци.

Да, ама вместо глупаци, смея да твърдя, че тази система ни научи да можем да учим. Носихме раниците в понеделник, взимахме си ги в петък. Подготвяхме материала за следващия ден под формата на разиграни ситуации и така нямахме никакви домашни. Излизайки от вратата на училището започваха детските игри.

Да, сега имаме „лайф коуч“, имаме „инфлуенсъри“, ама това, дето идва от училищата като бъдещи специалисти нещо не ми вдъхва доверие. Имат по две дузини учебници, а в тези учебници – нищо.

Винаги разговорите между хората за онзи период нагнетяват напрежение и остро изговаряне на гледки точки, но моето мнение е, че онази Сендовска система слага в малкия джоб всички днешни интелектуални напъни на много „специалисти“ да пишат просвета и образование. Не им се получава, а нивото на грамотност и на усвоени знания е най-категоричното доказателство за това.