„Тайната на тайните“ от Дан Браун – четиво преди сън

Рядко чета художествена литература. Дан Браун го чета още от „Цифрова крепост“. После продължих да го чета поради някаква фенска рутина. Самият факт, че след „Цифрова крепост“ нямам ясно изразен спомен за книгите му — изключая брилянтните филмови екранизации на някои от романите му — е показателен.

Новата книга се казва „Тайната на тайните“. Уау, ще си кажеш. Близо 700 страници.

В началото започва със замах. Ударно. После заспива. Дан Браун е майстор на това да разкаже как проф. Робърт Лангдън изминава десет стъпала и да обрисува всичко това в рамките на 50 страници. Има моменти, в които четеш и просто не ти е интересно.

Мога да се обзаложа, че Браун може да разкаже изпиването на една обикновена чаша утрешно кафе в рамките на дебел роман. Именно това умение той имплантира в 4/5 от романа.

Няма да спойлвам — само ще кажа, че тук Бог отсъства. В предните романи написаното ми беше ясно и разбираемо като контекст.

В „Тайната на тайните“ се говори за наука. Има терминология. Неразбираеми неща. Познат сценарий. Матрица, по която всичко се движи.

Лично мнение: занимателна книга, но в никакъв случай не е събитие. Дан Браун като че ли изостава с всеки следващ роман.

Читателска оценка: 5/10