Параклис „Св. Стефан“ в град Асеновград, община Асеновград, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия
Намира се на улица „Сан Стефано“. Първоначалния граден се отнася около XVII в. Подновяван е през XIX век. Основен ремонт бе извършен през 2010 г.
Параклисът дели общ покрив и общо вътрешно пространство с параклис “Св. св. Козма и Дамян”. Вероятно в началото на построяването си двата са били отделни сгради, но в последствие са свързани. Въпреки това всеки един от параклисите има собствен олтар и иконостас.
Навремето тук се е намирал метохът на Хилендарския манастир от Света гора. С този параклис е свързана една от най-големите загадки не само за нашия град, но и за цялата българска история.
На параклиса има табела, на която пише: „През 1773 година тук склопи очи Паисий Хилендарски.“
Паисий Хилендарски е завършил земния си път в Станимака? Това е твърдение, което раздвижва духовете на историческата мисъл в България. Въпреки дългогодишните задълбочени изследвания, категоричен отговор за мястото на смъртта на Паисий няма. Все пак везните все повече се накланят към бившия метох на Хилендарския манастир в Станимака — параклисите „Свети Стефан“ и „Свети свети Козма и Дамян“.
Ето малко информация за проведените научни изследвания относно достоверността на тази хипотеза.
При проучването на кондиката на Хилендарския манастир от XVIII век академик Божидар Райков посочва следния запис, който хвърля светлина върху мястото на смъртта на отеца:
„Лето Господне 1773… прииде отец Антим от Амбелино (квартал на Станимака — Асеновград) по смерти проигумена Паисия и предаде нам готови аспри гроша… и прочее вещи…“
Известно е, че Паисий Хилендарски два пъти е посещавал Станимака — първия път, за да събира помощи за манастира и да разпространява своята книга, а втория — когато пренощува в Хилендарския метох и тук, през нощта срещу 19 юни 1773 година, склопва очи. Както сам пише в своята „История“: „Аз презрех своето главоболие и от много време боледувах и страдах от стомах.“
Най-вероятната причина за смъртта му, според тези данни, е сплитане на червата.
След смъртта му слухът за кончината на обичания монах бързо се разпространява из българските домове в Станимака. За кратко време в Хилендарския метох се събира множество почитатели и приятели на Паисий. Поради малките размери на параклиса опелото не можело да бъде извършено тук, затова двама монаси — йеромонах Методий и монах Митрофан — през скалата „Бардаклим“ и мостчето пренесли тялото на отеца в метоха „Свети Георги“ на Бачковския манастир, където било извършено опелото. На следващия ден, в ковчег и на муле, тялото било пренесено в Свищов, където било и погребано.
Отец Симеон Чунгаров — виден изследовател на асеновградските старини — пише, че в параклиса-скит „Свети Врачи“ е намерена щампа от Хилендарския манастир, запазена и проучена от Екатерина Бояджиева от БАН.
Параклисът се намира на улица „Сан Стефано“. Празнува се на 1 юли и 1 ноември. Параклисът принадлежи към енорията на храм „Свети Георги Амбелинос“.
Храмовата икона на Св. Стефан е с дата 1822 г. Иконата “Св. Богородица Одигитрия” от “Царския” ред на иконостаса е от XVII в. Също от тогава са и царските двери.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
