Двойното легло – неприятната изненада при настаняването

Да си индивидуален турист е доста по-лесно и мобилно като конструкция на изпълнението. Не си зависим, планираш си всичко сам, дори да не те изкефи нещо, винаги може да си „вдигнеш чукалата“ и да идеш на друго място. Някак си, индивидуалните туристи са незабележимата, разбира се много важна брънка по веригата на туризма и затова и като че ли техните проблеми не са във видимия спектър.

Друго е положението с по-големите групи. Там организацията се поема от един център, който се грижи за това, всеки да е настанен според възможностите и настаняването да е максимално близо до индивидуалния комфорт.

Изключително често, вече се превръща практика и „нормална“ част от картината е да нямаме никаква поднесена яснота от собствениците или управителите на къщите за гости, стаите за гости или семейните хотели относно капацитета. Това е адски неприятно нещо, което лично мен ме кара чувствително да свалям доверие от различни места за настаняване.

Понеже огромна част от местата за настаняване в Родопите, а и не само, не използват букинг сайтове „щото щели да плащат“, възможността да се осведомиш за тяхната леглова база и условия е чрез съмнителни като качество сайтове. Тук вече става първото пресичане на предлагане и реално състояние. Това заблуждава потенциалния купувач.

Добре, вече сме заблудени, правим и телефонен разговор. В този разговор, продавача (собственика или управителя на местата за настаняване) почти винаги не влиза в органичната част на сделката. Какъв тип е групата, какъв е нейния демографски профил. Продавача подхожда към сделката с идеята да продаде всичките си места, а не да получи конкретна сума, калкулирана от комфорта на хората. Т.е. пакетна цена срещу преценка от страна на организатора за разпределяне на хората и ползване на легловата база. Случвало ми се е да получавам като обещание „просторни стаи“, а получавам изби с няколко наблъскани вишки, спални „Тек и половина“, които са представени като „лукс“. Аз не приемам, разтегателни дивани да се предлагат като част от капацитета на къщата. Това е неприемливо. И на всичко отгоре си в ситуация, която не ти дава „план Б“, защото обикновено е края на деня, хората са изморени, намираш се далеч от мястото, където живееш.

Обективността е нещото, което помага за добрите връзки при създаването на туризъм. Идиотско е да идеш на място, да видиш, че не ти се дава това, което ти е предложено. В много случаи стопаните дори ги няма и се настаняваш сам, след което им оставяш сумата пари на указано от тях място. Оставаш сам в решаване на ситуации, в които имаш непознати хора, а насреща имаш двойни легла, спални които са ти предложени за единични и цялото ти планиране в един момент отива по дяволите.

Не е добре, когато капката катран в млякото е субективния елемент, т.е. некоректността на собственика или управителя на мястото за настаняване. Освен да прави бани и тоалетни, да мие чинии, да пече агнета, той трябва да се научи да предлага къщата си дигитално, трябва да се научи да работи с алтернативни методи за плащане и банкиране.

И най-важното. Да представя обективно това което има наистина и грамотно да предлага къщата си. Защото грамотното предлагане на нещо е гаранция за отношение към него. А на нас спестява постоянните компромиси, които нашите туристи правят със собствения си комфорт. Хората са спестили пари за почивка. Нека не им предлагаме чудеса, но хайде да им предложим реалното, което имаме, за да си похарчат спестените си пари и да се почувстват доволни, а не излъгани.