Средновековен храм „Св. Йоан Кръстител“ (Св. Ян) в Асеновград – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия

Храмът „Свети Йоан Предтеча“, или както е известен сред жителите на града – параклис „Свети Ян“, се издига живописно на непристъпна отвесна скала в западните покрайнини на Асеновград.

Времето на построяването му се датира различно – от XI до XIII–XIV век и се определя основно по архитектурните му белези. Храмът е с дължина 8 м, широчина 5,5 м и височина около 5 м. Представлява еднокорабна сграда с тристенна абсида, без нартекс. Градежът е от ломени камъни, редуващи се с тухлени пояси. Фасадата е украсена с псевдоконструктивни слепи арки. По строеж силно наподобява храма при Асеновата крепост.

Характерен елемент от архитектурата на сградата е присъствието на шест процепа високо на северната стена, наподобяващи бойници, които при нужда са позволявали храмът да се превърне в истинска крепост. Вероятно поради това той е известен сред местното население с прозвището „Бойницата“.

Храмът е декориран с по пет слепи арки на северната и южната стена и с три дълбоки арки от запад. Абсидата отвън е тристенна и има три малки прозорчета. Дебелината на стените е около 1 метър. Те са инкрустирани с негледжосани тръбички за акустика.

„Св. Ян“ е бил крепостен храм в калето „Св. Йоан Предтеча“ и заедно с крепостта „Св. Архангел Михаил“ е защитавал Станимака от север.

Според арх. Стоилов по значимост храмът е равностоен на Асеновата крепост и на храма в нея. Дълги години той е задоволявал богослужебните нужди на града, но вероятно в края на XVIII или началото на XIX век е бил полуразрушен, най-вероятно по време на кърджалийските нападения.

Възстановен е непосредствено след това с променена горна част и дървена покривна конструкция, която по-късно е заменена при последните реставрационни дейности. Достигналото до нас изписване на иконостаса и нишите е от този период. Най-добре запазен е градежът на олтара. Първичното изписване, вероятно вече в лошо състояние тогава, е било покрито с непрекъснат слой мазилка.

От средновековната стенописна украса на храма до нас са достигнали само две сцени – на Св. Йоан Кръстител в ниша на южната стена и „Срещата на Мария с Елисавета“, също на южната стена, във втория регистър зад преградата на днес несъществуващия иконостас. Те се датират по стилови особености към XIV век.

Цялостно и задълбочено проучване на храма не е правено. Извършено е подробно архитектурно заснемане през 1983 г., като стените на наоса са сондирани с изследователска цел за предполагаеми стенописи.

Паметник на културата от национално значение.