Как насилствено наложената вяра разделила брат с брата в Момчиловци
Понеже често пиша описание на махалите в ридовете Манастирище и Радюва планина в района на днешния град Лъки, давам информация, че населението, макар и допреди няколко поколения изповядващо ислям, е преселено основно от Момчиловци.В османски документи от края на XVII в. не се споменава наличието на население, изповядващо ислям. Вероятно всички тези процеси са се случили след началото на XVIII в.
Местна легенда разказва, че едно лято турци оградили селото. Повечето жители избягали, пръсвайки се по съседните била, част от населението било хванато и ислямизирано.
След това, макар и живеейки в сговор (брат с брата дели ли се?), част от помохамеданчените българи решили да се преселят в Богутево, а друга голяма част в Джурковското дере.
Относно Себиховци (Сабиховци), се знае, че историята на махалата стъпва на стара легенда, разказвана от Кина Стайкова Суркова:
„В Горно Дерекьой имало двама братя от стария Митроски (Лазаровски) род. Единия бил помохамеданчен, другия дълго се крил по горите. Разделени от вярата си, двамата братя построили къщите си на противоположните краища на имота си. В градините имало круши и ябълки, които заедно брали и делили. Накрая наследниците на двамата братя и техните деца се скарали и българо-мохамеданите, начело със Себих (Сабих) се изселили в Джурковското дере, където на високо основали и едноименната Себиховска (Сабиховска) махала. Всяка година, те ходили обратно в Горно Дерекьой да си взимат своята част от ябълките и крушите.
В книгата „Миналото на село Момчиловци“, отец Константин Канев обстойно описва чрез предания, разкази от местни осведомители и документи, тези миграционни процеси, които са основа на заселването на тази иначе дива и непристъпна част на Родопите.
Едно обаче е сигурно. Повече от сигурно.
Цялото помохамеданчено население в района е българско. Само тук то е наричано „Ахряне“. Това са чисти българи, запазили един от най-кристалните български изговори и диалекти, за чистотата на които дори проф. Балан свидетелства. Една историческа неправда и геополитика разрушава временно мостовете към историята, но в настоящите поколения този корен намира себе си отново в пълнота.
Тази историческа неправда е точно толкова болезнена, колкото т. нар. „Възродителен процес“ или по-ранната „Кръстилка“. Не можеш да откъснеш от майка, род, вяра. Можеш, но след теб историята и логичния ход на историческите процеси отново поставя всичко на мястото си.
