Зараждане на дюлгерството в село Момчиловци
Според предания и документи дюлгерството в село Горно Дерекьой (днешното Момчиловци) се е зародило по-късно от овчарството. Но този занаят излязъл по-устойчив и икономическите последици от него са имали доскоро значение за цялото село.
В началото на XVIII в. населението започнало да откупува от юруците околните планини, стадата се намножили и селянинът, икономически възмогнал се, имал вече нужда от по-голямо и удобно жилище от обикновените мандренски колиби. В селото започнали да се строят тъй наречените кощи – пак с една стаичка, но навдигната от земята. Вместо прозорец поставяли кожа, през която светлината едва прозирала.
Да учиш дюлгерлък преди близо 200 години не било лесна работа
Още тогава имало хора обшивачи, които умеели да покриват колибите със слама. Тези обшивачи били винаги местни жители , които се занимавали със земеделие и само ако станело нужда, правели покриви. Една дъска, игла и върбови въжета (клони) били единстените им инструменти.
Други можели да правят незначителна каменна зидария, но това не им било работа за препитание. Смътно се говори, че старите цървулански къщи са били правени от карлуковски (Карлуково е името на село Славейно до преди 1934 г.) дюлгери преди Салихагово време.
Първите дюлгери в Горно Дерекьой (Момчиловци)
До 1750 г. населението на Горно Дерекьой се е занимавало изключително с овчарство. В селото имало само няколко терзии (шивачи), самарджии, кожари и рибари.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
