Пешеходен маршрут Бачковски манастир – Сливодолско падало – пещера Добростански бисер – Клувията – Бачковски манастир – рид Добростански, Западни Родопи
Това е маршрут, който предлага доста сериозно физическо натоварване, голяма денивелация и немалко километри. Напълно постижим е в рамките на 9-10 часа, с уговорката, че това е времето с почивките и времето за снимки.
Може да паркирате колата си на някой от паркингите при манастира и да се надявате, че вратата към стопанския двор е отворена, защото оттам е единственото място, откъдето може да стъпите на пътеката.
От оградата на стопанството трябва да преминете през малка дървена вратичка, която ще намерите лесно. След вратата пътеката става трудно различима и на места много тясна, но, следвайки логиката на придвижване успоредно на реката, няма как да се объркате.
В началото, в рамките на около 300-400 метра, пътеката набира доста височина, след което през дърветата виждате завода за минерална вода Бачково и започвате спускане. След известно разстояние има разклонение, но вие хващате горната пътека, която не след дълго ще ви отведе до първата чешма по маршрута.
За съжаление, не може да разчитате на нито една от чешмите по маршрута, защото с годините те или са спрели да текат, тъй като водата им е тръгнала другаде, или са пресъхнали, или са сезонни. Със сигурност обаче през лятото и есента те не функционират. В манастира има много чешми, така че количество от 3 литра вода за този преход е нормално, за да сте сигурни, че няма да бъдете неприятно изненадани.
Оттук пътеката става широка, укрепена по деретата и ясна. Проблем са многото паднали дървета, но при малко разчистване на клоните се откриват широки процепи, през които се минава без проблем. Има няколко разклонения на пътеката, но вие винаги поемате по горното.
След още 15-20 минути, през които минавате над завода за минерална вода, достигате до Голям буков дол. Тук има равно място с чешма и няколко хранилки за диви животни. Чешмата също не работи. Оттук се разклоняват два пътя. Вие хващате долния, който е по-широк, а на няколко метра над него има изградено ловно чакало
тук може да поръчате указател „100 туристически маршрута в община Асеновград“
Не след дълго пътят отново се разклонява, а вие трябва да хванете горната посока, защото долната ще ви отведе до реката. Следва изкачване, след което започвате спускане. От широката пътека се отделя по-малка, която на серпентини ви отвежда стръмно надолу. След около 200 м достигате до бетонния басейн и каптажа в началото на пътеката за водопад Сливодолското падало.
Въпреки че пътеката от манастира дотук не е използвана от години и на места е почти заличена, храстите са започнали да я превземат и има много паднали дървета, с малко усилия тази отсечка може да стане чудесна връзка между манастира и водопада и да отвори възможност за пълен кръгов маршрут Бачково – хижа Марциганица – Бачково.
Оттук продължавате нагоре сред чудни бигорни форми, красиви каскади и малки водопадчета. Маркировката тук е двойна – жълта за местност Сливово и синя за водопада. Преминавате покрай къща, буквално кацнала на бигорната скала. Пред нея има пейка за отдих, а на оградата гордо стои табела „Улица Гранична“. Говори се, че преди години, когато тук е имало повече къщи и рибарници, те наистина са били обединени в тази улица, а Гранична се нарича поради факта, че Сливодолското дере е граница между общините Лъки и Асеновград.
След като преминете по мостче от другия край на дерето, започвате изкачване. Преминавате и по пасаж, обезопасен с метални въжета. Предстои равна отсечка и достигате до зелена барака. Пред нея има пейки и кът за отдих.
Продължавате с изкачването и след два нови моста достигате до мястото, където двете пътеки се разклоняват. Поемате в посока югоизток, следвайки жълтата маркировка. Изкачването е наистина сериозно, има много паднали дървета, затова поддържайте по-спокойно темпо.
След около 300 м, в които преодолявате около 150 м денивелация, достигате до панорамна скала, откъдето виждате каньона, през който тече водопадът. Наистина мястото е чудесно и подходящо за снимки.
Оттук до Сливово има 2,3 км, в които трябва да изкачите около 350 м денивелация. В началото се движите нагоре, след което преваляте склона и започва хоризонтална отсечка сред букова гора. През цялото време се движите, заобикаляйки от североизток и изток огромната снага на връх Логудьово – 1310 м.
Стигате до местност Лочката, където ще видите пейка и чешма, представляваща дълга тръба, издадена между камъни. Тя е сезонна и през дъждовните месеци тече. Оттук влизате в дере, по което се движите няколкостотин метра, след което завивате наляво и нагоре през рядка и стара букова гора. Следва изкачване и излизате на поляните на Сливово. Тук ще видите черен път, на който излизате и по който продължавате. В обратна посока той води до подножието на връх Логудьово.
„Указател на църкви, манастири, параклиси, аязма и войнишки паметници в община Асеновград“, който може да поръчате тук
На това място се включвате в маршрута със зелена маркировка, който води от хижа Марциганица до хижа Пашалийца. След 800 метра изкачване сте в подножието на връх Карена (Кореня) – 1234 м, който ви предлага страхотна 180-градусова панорама към западните склонове на рида Градище и към Радюва планина в частта ѝ между село Югово и град Лъки.
След 1,1 км, движейки се по черен път, достигате до пейка с маси и указателни табели. Това е местност Радославица (Бялата скала). Тук пътеката и пътят се разклоняват. Поемате по пътеката, която е добре маркирана и ясно изразена. В началото има малко изкачване, но после теренът става хоризонтален. След 900 м сте в подножието на връх Попа. Тук отново има маса и пейки, както и аптечка за първа помощ.
Оттук до пещера Добростански бисер имате 400 метра с леко изкачване. Достигайки до пещерата, оставяте зелената маркировка и продължавате нагоре към Горялата гора. Тук се очертава черен път, който с няколко завоя ви превежда през папрати към ловно чакало. На 100 метра над чакалото отново стъпвате на големия черен път, който сте оставили при Радославица. Наклонът става обратен и, спускайки се надолу, след 300 метра сте при голямата беседка над пещера Иванова вода, където минава асфалтовият път за хижа Марциганица.
Поемате по асфалта, но не към хижата, а в обратна посока, и следвате червената маркировка и табелите за връх Червената стена и хижа Безово. След 200 метра излизате на голямо обръщало и изоставяте червената маркировка, за да започнете спускане по черен път. Този маршрут ще ви отведе до Бачковския манастир и е обозначен с жълта маркировка.
След няколкостотин метра достигате голяма поляна. Тук се отделяте от черния път и започвате да си проправяте път сред паднали дървета към каньона, който отделя Пенчов връх – 1456 м (Дива вода), от връх Червената стена – 1500 м.
тук може да поръчате указател „Посоки – 40 маршрута в община Асеновград“
Тук има две чешми, познати като долната и горната, но не разчитайте на тях, тъй като са сухи.
След голям завой, по който се спускате, достигате до нов кът за отдих с аптечка за първа помощ. Тук сте на близо 1200 м надморска височина, а над вас гордо се извисява връх Червената стена.
Следвайки пътеката, излизате от гъстата смесена гора и навлизате в голямо дере със стара букова гора. Не след дълго достигате поредната маса с пейки. След тях започва и голямото спускане, познато на планинарите като 40-те кълки или Кълките. Серпентините, които прави пътеката, са около 40, затова и пасажът носи това име.
В долната част на Кълките отново може да починете на маса с пейки. Вече сте в каньона, познат като Клувийското дере, който започва в североизточното подножие на Пенчов връх. След около 800 метра достигате до най-тясното място на каньона, което е обезопасено с метални въжета и стълби. В рамките на около 40 метра преминавате през четири стълби – три вертикални и една хоризонтална.
Оттук, на най-неочакваното и на пръв поглед безумно място, започва пътека, която впоследствие се разклонява. Едната води до Дамгала гидик – 1395 м, между Анкина скала и връх Червената стена, а другата извежда до североизточното подножие на връх Червената стена. И двете пътеки са неподходящи за евентуално изкачване заради терена, лошата маркировка и сипеите.
тук може да поръчате пътепис-пътеводител „По пътя на мечтата“ (Ком-Емине или 17 дни по билото на Стара планина)
След стълбите и въжетата достигате до дървената арка с надпис „Резерват Червената стена“. Тук вече може да разчитате на голяма беседка за отдих и вода от аязмото с вековните чинари Покров Богородичен.
Следва черен път, който след 2 км ви отвежда до бивш пионерски лагер, където може да видите началото на красивите Бачковски водопади и голямата поляна с Еленина чешма.
Единият вариант е да продължите по жълтата маркировка вляво, която ще ви отведе до Костницата, а след това до мястото, откъдето сте тръгнали, при входа на Бачковския манастир. Другият вариант е да минете край дерето с водопадите и през няколко вили да стигнете точно над ресторант Водопада, откъдето по стълбички ще излезете на търговската алея пред манастира.
Обща дължина на маршрута – 23 км
Водоизточници – 3 (пресъхващи)
Обща положителна денивелация – 1600 м
Време за преминаване – 8-10 часа
Трудност на маршрута – висока
