Посестримството в Родопите – проявление на искрен стремеж към добросъседство
Днес ще ви разкажа за един тип взаимоотношения, които са били еталон за уважение и толерантност.
Това са баба Петра и баба Софка от село Джурково. Те са на около 90 години, народили са деца, имат внуци, правнуци. Баба Петра и баба Софка са преминали през живота ръка за ръка. Те са едни от последните посестрими в Родопите.
Да си побратим (аратлик) или посестрима, в „Планината с душа“ означава да имаш човек, който ти е по-скъп от брат или сестра. Запролети ли, мъжете се събират, дялат камъни, градят зидове, белосват читове. Градят за децата. Жените са на нивата с челядта, вечно „непразни“, вечно любящи, вечно усмихнати. Да живееш в Родопите е тежко, но щом има сговор и уважение нищо не е страшно.
Ще дойде Великден. Ще пристигне баба Софка. Ще почистят чергите, ще изтупат китениците. Ще боядисат яйцата, ще наготвят блажни манджи. За мъжете. Да им е хубаво. Ще си хортуват, ще си дарят кураж. Мъжете ще свият по един качак, ще напълнят павурчетата с ракийка, ще стоят чакър кефлии, ще гледа жените си, ще се радват. Хубаво се живее така мама му стара, майната и на сиромашията…
Ще дойде Байрам. Ще се провикне баба Софка от съседната махала, че ги чака. Ще тръгнат посестримите. Отново ще чистят, ще правят сладкиши, ще готвят, ще чакат празника.
Какво е Бог? Име, начин на живот, ние самите, нашите семейства? Какво? Дали пък само сърцето ни може да Му даде име? Той е последното нещо, което може да ни разедини.
Животът преваля. Баба Петра и баба Софка са на пейката. Жалеят за мъжете си, които вече ги няма, говорят с гордост и надежда за поколението, което са създали. Всичко се е променило, само това, което „посестримството“ е създало като връзка между тях е останало непреходно
Днес двете жени не са между живите. Времето затвори своята страница. Съдбите на хиляди побратими и посестрими останаха неразказани. Родопската жилка се разпиля по света, както есенните листа се разхвърчат като подплашени сърни, но онзи дух на сговор, на „достлук“ и на взаимно уважение няма да бъде забравен и никой не може да го изкорени от хората, населяващи тази планина. Никой и никога…
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
