Посестримството в Родопите – проявление на искрен стремеж към добросъседство
Днес ще ви разкажа за един тип взаимоотношения, които са били еталон за уважение и толерантност.
Това са баба Петра и баба Софка от село Джурково. Те са на около 90 години, народили са деца, имат внуци, правнуци. Баба Петра и баба Софка са преминали през живота ръка за ръка. Те са едни от последните посестрими в Родопите.
Да си побратим (аратлик) или посестрима, в „Планината с душа“ означава да имаш човек, който ти е по-скъп от брат или сестра. Запролети ли, мъжете се събират, дялат камъни, градят зидове, белосват читове. Градят за децата. Жените са на нивата с челядта, вечно „непразни“, вечно любящи, вечно усмихнати. Да живееш в Родопите е тежко, но щом има сговор и уважение нищо не е страшно.
Ще дойде Великден. Ще пристигне баба Софка. Ще почистят чергите, ще изтупат китениците. Ще боядисат яйцата, ще наготвят блажни манджи. За мъжете. Да им е хубаво. Ще си хортуват, ще си дарят кураж. Мъжете ще свият по един качак, ще напълнят павурчетата с ракийка, ще стоят чакър кефлии, ще гледа жените си, ще се радват. Хубаво се живее така мама му стара, майната и на сиромашията…
Ще дойде Байрам. Ще се провикне баба Софка от съседната махала, че ги чака. Ще тръгнат посестримите. Отново ще чистят, ще правят сладкиши, ще готвят, ще чакат празника.

тук може да поръчате сборник „Родопите в съдби и образи“
Какво е Бог? Име, начин на живот, ние самите, нашите семейства? Какво? Дали пък само сърцето ни може да Му даде име? Той е последното нещо, което може да ни разедини.
Животът преваля. Баба Петра и баба Софка са на пейката. Жалеят за мъжете си, които вече ги няма, говорят с гордост и надежда за поколението, което са създали. Всичко се е променило, само това, което „посестримството“ е създало като връзка между тях е останало непреходно
Днес двете жени не са между живите. Времето затвори своята страница. Съдбите на хиляди побратими и посестрими останаха неразказани. Родопската жилка се разпиля по света, както есенните листа се разхвърчат като подплашени сърни, но онзи дух на сговор, на „достлук“ и на взаимно уважение няма да бъде забравен и никой не може да го изкорени от хората, населяващи тази планина. Никой и никога…



МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка






