2012 – 10 юни – Уикенд над Добростан

Много приятен повод за качване горе. Бяхме няколко познати, между които Вълчев и Ива (неговата приятелка). Тя остана изключително впечатлена от гледката, която предлагаше старта. Всеки, който вижда гледката за пръв път май е силно впечатлен.

Позната картинка – скара, китара, пълно безвремие. Денят беше неделя, но имахме идея на другия ден да се приберем много рано, за да сме навреме и в кондиция за работа.

Понякога си заслужава да се качиш горе, да пиеш една ракия, да си направиш скара и да се наспиш на чист въздух. Само това е предостатъчно, и бих го правил когато имам свободно време.

 Хубавото е, че след трагедията с Митака миналата година започнах бавно да претръпвам и вече не ми е чак такава параноя летенето. Миналата година имаше моменти, в които направо го мразих това място и не исках да го видя.