Митичната пътека през Карипов камък, която пести 4.5 км по маршрута „Рила-Родопи“ в Синивръхския рид на Западните Родопи
През 2018 г., маркирайки отсечката Инкая – връх Мараулника (Е8 – червено) и отсечката от премката под върха до връхната точка на Сини връх 1537 м., превалихме върха и тръгнахме по следите на стара пътека, която се спускаше по южните склонове на върха, и излизаше до „Бекировия хан“ (днес ловна хижа Инкая). Тази пътека пести около 1:30-2 ч. и 4.5 км. от отсечката, свързваща хижа Свобода и хижа Сини връх. Тогава стигнахме до стари маркировки, остатъци от пътека и няколко избледнели табели. До там. В един момент пред нас се изправи стена от паднала дървесина без никаква надежда за продължение. Естествено се отказахме от намерението си да я преминаваме, но тя остана като въпрос, на който нямаме отговор.
През 2020 г. реших да направя преминаване на тази митична пътека, знаейки, че няма да е лесно. Реших да направя това от долния край на пътеката, който започваше от пътя за село Три могили. Поне така показваха старите карти.
Оказа се, че на един завой (там където следата от картата водеше) има стара просека. Аз не виждах нищо различимо, но реших да пробвам. Шмугнах се в гората и продължавах да съм убеден, че тук пътека е нямало. Склонът е сериозен, растителността гъста.
Изведнъж на едно дърво видях стара червена марка. Много стара. Значи наистина е имало пряка пътека. Продължих сред гъстата гора и достигнах до скалите, изписани като „Карипов камък“. Тук има няколко ниши, които са чест домакин на сърни и прасета.
Заходих отдясно скалите, защото се оказа, че от ляво има непристъпни отвеси и изведнъж попаднах на стара избеляла табела. Тук пътеката (ако може да се каже така), завиваше в посока изток и започваше да се оформя много добре сред иглолистната гора (навремето засаждана изкуствено).
След известно време обаче, нова стена от паднала дървесина и никакъв шанс за продължение.
Важно е, че след това обследване разбрах, че пътеката я има, макар и само като запазени пасажи и това е чудесна опция за планинарите. Реших да помисля за нейното възстановяване в бъдеще, още повече, че по стари карти маршрутът й е трасиран повече от удачно и за около 45 мин излиза на поляните под Сини връх.
След като преминахме със служител на ДГС Асеновград и той видя района на техните карти, се оказа, че част от пътеката преминава през частни гори и за съжаление това направи реализирането на намерението ни за почистване на тази пътека невъзможно.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
