Станимашка легенда за златната русалка и омагьосания младеж

Разказва се, че един младеж от Амбелинос, който бил завършил пловдивското гръцко училище, тъй като не вярвал на това предание за русалката, на едно пиршество се хванал на бас с присъстващите на пиршеството, че можел без да се страхува да пренощува в крепостта. И понеже онази вечер била лунна нощ, бил отведен от неговите приятели и оставен там.

Сутринта приятелите му отишли при крепостта и намерили смелия младеж на същото място, където го оставили през нощта. И така той спечелил баса като е казал, че през цялата нощ е бодърствал и нищо не е видял, нито чул, но меланхоличният му живот и непосредственото му забогатяване потвърждавали, че видял царската дъщеря. Защото било разпространено в града, че той оттогава притежавал един магичен, златен, с пет свещи свещник, и след като запали свещите, които никога не са изгаряли, при него се явявал един арапин, който моментално носел каквото младежът заповядал. От това именно младежът придобил големи богатства и закупил къщи, лозя и ниви и станал извънредно много богат.

Но това нещо предизвикало завистта и алчността на тогавашния в Станимака турски ага, който, въпреки протестите от страна на младежа, конфискувал свещника.

Агата, в желанието си да предизвика учудване всред станимаклиите посредством чудотворния свещник, поканил една вечер всичките първенци на града и младежа на вечеря. Гостите били настанени в стаята за мъже, където са седнали по миндерите.

След като пристигнали всички поканени, били отведени в една съседна стая и седнали, както е обичайно по турски около една голяма скромна софра, на която бил поставен златния свещник с трите свещи. Всички, които присъствали започнали да се подсмиват и да се чудят на странната вечеря, защото никак не им минало през ума, че свещникът бил този магически на младежа, за който се говорело.

Агата, с цялата си сериозност запалил свещите на свещника и заизненада на всички се появил един арапин, на когото заповядал да подреди софрата с различни ястия и напитки. Арапинът изчезнал, и след малко се завърнал, ала вместо ястия донесъл една тояга, с която започнал да удря безмилостно, започвайки от агата и стигнал до слугите, които се притекли на помощ.

Арапинът престанал да удря и веднага изчезнал, след като младежът угасил свещите.

Агата, разярен от случилото се, настоял да научи от младежа за историята на мистериозния свещник, който от страх върнал на собственика си, като получил богато възнаграждение. Младежът първоначално отказал да каже каквото и да било, като молил агата да не настоява на желанието си и обещал да му даде, колкото пари иска, защото бил обвързан със страшна клетва. Агата отначало се съгласил и като почнал да получава от младежа исканите огромни суми, любопитството му за магическия свещник все повече и повече растяло. И така започнал да заплашва младежа, че ще го осъди на смърт чрез изгаряне, ако не каже откъде е взел свещника и откъде е придобил толкова големи богатства.

Младежът, изплашил се от опасността, която го грозяла, забравил клетвата, която бил дал на русалката и се принудил да признае всичко. При пренощуването му през онази нощ, когато се бил заловил на бас, в полунощ се появила русалката, която го завела в мистериозния и величествен подземен дворец. В хубаво осветената църква на двореца, в присъствието на нейните родители и много красиви камериерки, сключили брак, който бил благословен от един архиепископ и на разсъмване, след като го съжалили, са го изпратили веднага през един тайнствен изход и за спомен от брака русалката му дала един неин златен косъм, който по нейно нареждане той изгорил в дома си, след което получил свещника от появилия се арапин, чието чудо е известно.

За съжаление обаче, предвид на това, че клетвата, която дал на русалката, че ще спази пълно мълчание за това, което е видял и чул през онази нощ, била нарушена, го сполетяла голяма беда. Всичките му къщи веднага след като казал всичко на агата рухнали, лозята и нивите опустели, трите му деца били убити от мълния, а самият той ослепял и до неговата смърт живял много мизерно, всички го проклинали и избягвали като чумав, като омагьосан. Веднага, след като казал на агата за случилото се, свещникът изчезнал.

За дълги години една местност в Станимака, пълна с развалини, където някога са били господарските къщи на омагьосания, минувачите, кръстейки се, я посочвали с пръст като прокълната.

Публикувал К. М. Апостолидис, 1891 г.

легендата е част от сборник „Легенди и предания от Асеновград“ на Ганка Маринова.
(запазен е оригиналният правопис)