Дом-музей „Дан Колов“ в село Сенник – община Севлиево, област Габрово

Споменът за Дан Колов продължава да живее и днес – съхранен в архивите, музейните експозиции и най-вече в паметта на хората. Неговото присъствие се усеща и в дома, който построява в родното си село Сенник, превърнат по-късно в Дом музей „Дан Колов“.

Родителите му произхождали от тревненските села – корави балканджии, известни със своята сила и трудолюбие. Предпоследното им дете, Дончо, се ражда на 26 декември 1892 година. След ранната загуба на баща си, още преди да навърши 13 години, момчето напуска родното село и тръгва на гурбет в Унгария. През октомври 1909 г. съдбата го отвежда в Америка – страната, в която търси по-добър живот и нови възможности. Младият и физически изключително здрав българин скоро вкусва първите си успехи – първо в любителски двубои, а след това и срещу професионални борци.

Неговата непреклонна воля, огромна сила и стремеж към победа впечатляват всички. Дан Колов бързо се превръща в легенда на свободната борба – кеч ес кеч кян. Името му остава в историята като първия борец в света, печелил два пъти престижния „Диамантен пояс“. Макар многократно да му предлагат американско гражданство, той остава верен на Родината си с думите: „Не мога да се откажа от България никога“. С българското си име и гражданство той триумфира по арените на Америка, Европа, Азия, Австралия и Африка, а навсякъде е посрещан с уважение като Балканския лъв.

Заради невероятната си физическа мощ, издръжливост, бързина и майсторско владеене на различни хватки, пресата го нарича „Кралят на ринга“. С основание Дан Колов заявява: „Всички ме познават. Аз съм Дан Колов“, малко преди тържественото си завръщане в България. Скоро след това побеждава Анри Деглан и става европейски шампион по свободна борба, както и носител на Диамантения пояс.

Въпреки световната си слава, той остава скромен и добросърдечен човек. В края на 30-те години обаче тежката туберкулоза, тогава нелечима, сломява могъщото му тяло. Дан Колов умира на 27 март 1940 г., без да е навършил 48 години. Хиляди хора го изпращат с дълбока скръб до последния му дом – край църквата в родния Балкан, под величествените върхове, където легендарният борец намира вечен покой.