„Мокро фреско“ – техниката за изписване на стенописите в храм „Св. Богородица Петричка“ в Асеновата крепост
Може да коментирате статията в нашия Viber канал
В периода XII-XIV в. византийската живопис преживява последния си краткотраен, но ярък разцвет, наречен „Палеологов ренасанс“. Този разцвет бил свързан с разпространението на хуманистичните тенденции във византийската култура от онова време.
Той е характерен със стремежа на художниците да излязат от рамките на установените канони на църковното изкуство, да се насочат към изобразяване не на отвлечения, а на живия човек с неговите страсти, радости и скърби.
Забележителни паметници от това време са мозайки и фрески в манастир Хора (сега джамия Кахрие-Джами) в Константинопол (XIV в).
Асенова крепост в светлината на новите археологически разкопки – Христо Джамбов, Росица Морева (1972 г.)
Стенописите в храм „Св. Богородица Петричка“ са дело най-вероятно на византийски зографи. Техниката на изпълнението им се нарича „мокро фреско“ („буоно фреско“ или „ал фреско“). В тази техника, характерна за периода, се използват устойчиви калциеви (варови) пигменти, които, разпръснати във вода, се нанасят върху прясно поставена хоросанова мазилка. Те се поглъщат от мократа стена, превръщайки се в интегрална част от нейната повърхност. Това е запазило част от стенописите в крепостната църква въпреки седемвековните капризи на времето и посегателства.
Мокрото фреско изисква сложна подготовка на грунда, състоящ се от няколко последователно нанесени поддържащи слоя („грапав“, „кафяв“, „пясъчен“, „аренато“ и накрая – живописен – „интонако“). Живописта се нанася на отделни сектори върху предварително наложената схема-рисунка с изрязване на очертанията върху грунда с твърд предмет (обикновено с шило), толкова големи, колкото художникът може да изпълни наведнъж. Парче картон, на което предварително има нарисувана готовата част от стенописа се полага върху основата и по самите очертания се пробиват малки дупчици. След това отгоре се посипва фин въглен стрит на прах. Духа се отгоре през малките дупчици и въглена влиза отбелязвайки се на стената. Получените очертания се минават с шилото и се започва работа. Зографът нямал право на грешка, поради спецификата на тази техника. Ако нещо било обърквано, то се свалял целия слой и се започвало наново. Неслучайно това се счита за една от най-сложните техники.
Съхненето на мазликата е между 4-6 часа, следователно в този интервал трябва да се нарисува стената. Техниката се изпълнява „на парче“ и по слоеве. При всички техники „на парче“ последният слой се нанася от горе на долу, защото ако започнем в обратна посока, горните слоеве ще се стичат върху долните. Мазилката се нанася по контурите на рисунката.
Феодалният замък на Асенова крепост – Росица Морева
Частта от мазилката, останала ненарисувана, се изрязва и се полага (на два етапа, веднъж – през нощта и втори път – сутринта) непосредствено преди следващото изпълнение. При интериорни условия мокрото фреско е една от най-устойчивите живописни техники. Цветовете са с бляскава повърхност, с течение на времето придобиват матово излъчване.
Мокрото фреско не е подходящо за външни стени, тъй като живописният слой се изнася от замърсените въздушни частици. Боите се изработват от естествени пигменти направени от минерали, земни оксиди и глини смесени с вода.
При фреско техниката стенописта се превръща по-скоро в част от ново формираната стена/камък, отколкото в слой върху повърхността. Това прави фреското единствения чисто органичен или „зелен“ метод на рисуване – не се използват никакви разтворители, лепила или направени от човека материали. Той е също така и най-трайния метод за рисуване, при който творбите не избеляват, не се обелват и т.н. Остарелият наронен вид на фреските е резултат от нарушаването на целостта на стената, не на картината.
Крепостните стени на Асенова крепост (галерия)
Стенописите са разработени първоначално само с един цвят, което е характерно за „Палеологовия ренесанс“. Това е зеления цвят. От този избор зависи и цветността на изображението. В последствие с други цветове са се разработвали сенките и се е правил полутон. След което със силно разредени пигменти се е оцветявало и се получавало оптично смесване на светлината.
Източници:
– Енциклопедия на изобразителните изкуства (БАН)
– „Фрескова и варно-казеинова техника“ – (“Технология на изящните изкуства”) – К. Цонев
– „Религиозното изкуство по българските земи в периода 11-20 век“ Автори: Надя Петрова, Виржиния Пенчева-Стоянова, Гриша Кубратов, Зорница Станева, Миглена Молхова
Съветници: Красен Бербенков, Галина Генчева, Елена Хараламбиева
– „Православна литургика“ – проф. Благой Чифлянов (Издател: УИ „Св. Климент Охридски“)
– „Същност, форма и символика на православното богослужение“ – прот. Х. Димитров ГДА, 1959/60.
– „Литургика“ – архим. Авксентий (В. Търново, 2005)
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
