Бележки на арх. Стоил Стоилов за историята на Асеновград

За името Стенимахос първи ни известява византийският пълководец Бакуриани – 1083г., когато гради Бачковския манастир и му дарява селището ведно с Асеновата крепост.

Знае се, че тези земи са обитавани от древните траки. През 72-46 г. пр. Хр. римските военачалници Лукулус и Клавдий овладяват поселенията им. Траките се поддават на римската култура и икономика, като я култивират със своята, а битът им и селищата се романизират.

В Асеновградско са известни 10 праисторически селища, 83 тракийски могили, 4 тракийски светилища, римски селища, лагери и др.

В 1956 г. бях вече на работа в общината, когато в местността „Керимидарницата“ тухларите разкопаха инцидентно 3-те могили до жп гарата.

Те бяха високи до 7 метра и така – похабени… В последната бе открит зазидан гроб, до него – съхранени тракийска колесница, остатъци от хамути с емайлови следи от тях. В гроба – изящни бронзови – ойнохой, патера, стъклени балсамари и др. Находката не оставя никакво съмнение, че на това място е погребан знатен тракиец и че 3-те могили са част от гробището на древно селище.

През 1957 г. благоустроявахме улица „Илия Михайлов“, квартал съседен на жп гарата. По изкопа се натъкнахме на каменна, архитектурно изискана застройка, на 3 метра дълбочина се очерта солиден ъгъл от каменни дялани блокове, свързани с железни скоби, споени с олово. Формата на отливките имаха формата на лястовича опашка с дължина 205-377 мм. Следи вероятно от изискана обществена сграда. Пак там през 1960 г. открихме същите следи – в архитектурен план.

Три години по-късно в района на ВЕЦ „Асеница“ – до реката заснехме значителни останки от крепостна стена, 2 м. дълбоки, с дебелина 2,20-2,80 м., с 2 лица, оформена с каменни обработени блокове на червен хоросан (едрозърнест). Намери се още едно каменно корито и други съоръжения, на охраната вероятно. Между каменните блокове имаше пълнеж от необработен камък – типичен за траките. В околността, граждани са намирали монети на тракийските царе Амадок Първи – (39 г. пр. Хр.), Реметалк Втори – (12 г. пр. Хр.) грижливо съхранени в музея. Явно в миналото Асеновград е бил антично трако-римско селище.

Каменна пластика:

Освен паметниците на културата, касаещи градската антична култура, будят интерес каменен капител – с форма на акантов лист, антична мраморна колона ф-28 см., коринтски капител ф-33 см. В миналото, колоната на светия престол в храма „Св. Богородица – Рибната“ е наричана от народа коласа на гладиатора: гол атлет, препасан, носи венец и палмово клонче, отгоре му – птица, вляво – ковчеже и легнал върху него лъв. От мраморната колона ф-30 см. в параклиса „Св. Петка“ четем: „И когато бяха синдици (застъпници, адвокати) на града Брутенис, син на Ситок, Бридзос, син на Мукутралес и Бейтис, син на Пун. Само последното име е римско, останалите – славянски. Споменават и за богинята Кибела – на зверовете, природата и земята.

Оброчните плочки:

Намирани са в м. „Баделема“, „Анатема“ и ’40-те извора“, параклиса „Св. Илия“ (намиращ се над параклис „Св. Нестор“) и др. До един са с релефа на тракийския конник, някои от тях са с надписи…Тази с размер 2/18/18 см. е най-живо представен досега образ. Творба на ваятел от най-висока класа. Изящна е стойката на коня, препасан по римски, ездачът е „жив“, пред него – забулена жена, друг мъж след коня – всички в движение и грация. Друга от бял мрамор с размер 80/30 см., с надпис, който сочи че е оброчен дар на бог Аполон, е намерена при параклис „Св. Илия“ (Гръцкия), вероятно донесена от Тримонциум. В олтара на параклис „Св. Тодор“ (в метошката махала) се съхранява част от мраморна колона (оброк): от едната и страна има релеф на животинска глава, вероятно на бик, увенчана с венец, а от другата релефно, образ на мъж и др. Творби на неповторимо антично изкуство.

(снимка Исторически музей Асеновград, където се съхранява тракийската колесница. Виждат се нейните колела)