Зараждането на печата в Асеновград
В сравнение с редица други градове е страната, появата на първите вестници в Асеновград (Станимака) става твърде рано. Това се дължи до голяма степен на на будността на населението от този край, което е чувствало нужда от вестника, а от друга – близостта на града до големия промишлен център – Пловдив, в който е имало вече развита полиграфична промишленост.
Така през месец април 1891 година излиза първият брой на вестник „Педагогиум“ – с редактор-издател М. Йончев. Във вестника се поставят на обсъждане редица педагогически въпроси, свързани с възпитанието на учащите се. От втората си годишнина той се превръща в научно-педагогическо списание. Той се издава до 1895 г.
От 6 октомври 1901 година в града се появява вестник „Утро“ – независим лист с редактор Й. Генков. За съжаление неговото съществуване е твърде кратко. През 1902 година в града излизат вестниците „Станимашки глас“, Искрица“, „Селска разговорка“, а през 1903 година се появява „Родопски напредък“.
Народно-либералната партия през 1904 година започва да издава в-к „Дружба“. Вестникът си поставя за цел да пропагандира идеите и политиката на своята партия.
През следващите години в общественият живот на града се появяват печатните издания: „Ново време“ – 1908 г., „Ученическа мисъл“ – 1915 г., „Крепост“ – 1922 г., „Залез“ – 1923 г., „Земеделски зов“ – 1926 г., „Тютюнев преглед“ – 1932 г., „Нов свят“ – 1933 г.
През 1932-33 г. асеновградските есперантисти издават на шапирограф на есперанто бюлетин в който се поместват редица материали, в който остро критикуват партиите, които са на власт в онова време. Те разпращат бюлетина и в чужбина.
В първите няколко десетилетия на 20 век в града са излизали повече от 30 печатни издания – вестници, списания, бюлетини и др. Повечето от изданията са били информативни, на малки формати, при твърде ограничени тиражи.
За отбелязване е, че в града най-продължително време излиза седмичният вестник „Родопско ехо“, който оставя трайни следи в политико-обществения и културен живот на града.
Още в първия си брой, излязъл на 1 февруари 1925 година, редакцията на вестника пише: „От всички градове в България, като изключим съвсем малките и като не говорим за големите, остава само Станимака (Асеновград) – град, наброяващ вече над 20 000 жители, който да няма свой местен вестник. Нуждата от вестник, който да свързва хората с техните разнообразни интереси, да отразява колкото е възможно по-пълно целия живот на местността, се чувства отдавна и в Станимашкия край“ – и накрая заключава – “ Ние сме твърдо уверени, че ще направим нашия вестник едно истинско ехо на живота в Родопа и в подножието на Родопа“.
И наистина в продължение на много години вестникът остава верен на това свое обещание.
автор Кръстьо Софрониев
(снимката е илюстративна)
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
