Любен Гройс в Асеновградския театър
През 1961/62 г. Асеновградският театър е филиал на Пловдивския с директор Е. Кюстибеков. В репертоара за сезона е приета пиесата „Вампир“ на Антон Страшимиров. За постановчик на пиесата е поканен 27-годишния режисьор Любен Гройс.
Младият режисьор идва в Асеновград с огромно желание, без предубеждение, че това е малък театър. Още в самото разпределение на ролите, той е решил успеха на пиесата. За ролята на Малама Хаджийката е поканена известната пловдивска актриса Веса Кортенска. Останалите роли са разпределени така: Вела – М. Кюстибекова, кмета Марко – А. Бояджиев , Марковица – М. Дишлиева, Желю – В. Червенков, Динко – Ем. Кюстибеков. За младежките сцени в първо действие и за помена в последното участваха всички от творческия състав на театъра.
Младият режисьор залата на психологическата пъргавина и податливост и така печели целия творчески колектив като съюзник за реализирането на режисьорския му замисъл. Вълнението, обхванало всички участници в спектакъла, стига своя връх по време на клетвата между Вела и Желю във финала на първо действие. Това взривява салона и одобрителните аплодисменти не закъсняват. Асеновградските любители на театъра за пръв път с учудване виждат как за съвсем кратко време действието се пренася в кръчмата , благодарение на кръга на новата сцена. След ноео завъртане – друго действие.
Публиката не само разбира намеренията на режисьора , но възнаграждава изпълнителите с нескончаеми аплодисменти в израз на благодарност. Тала младият режисьор Любен Гройс връща на театъра една забравена творба и доказва, че когато режисьорското мислене е в съзвучие с авторството, то е в състояние да предаде на творбата и стойност и величие, приемливи за поколенията. На асеновграската сцена се ражда едно незабравимо театрално събитие.
автор Кирил Светлов
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
