2016 – 25 ноември – От Беклемето до заслон Орлово гнездо и обратно
Пътувахме за Ряховците за да оставим Бъди и този път реших да минем през Троян-Кърнаре, за да видя как е от тук като километри и време за преминаване. Времето бе прекрасно, а това бе един от последните слънчеви и топли дни за 2016 г.
На Беклемето бяхме около 15:20 ч. Имахме час и половина светло време и не се поколебах да закарам колата до края на асфалта, че и малко по-нагоре. От там буквално на разходка минахме по черния път, който води до заслона. Край нас мина кола с петима човека, които после видяхме на заслона. Всякакви туристи има без съмнение, но въпреки че можех да отида с колата, предпочетох хубавата разходка.
На заслона постояхме колкото за по един сандвич и после тръгнахме на обратно. Макар и на билото, времето бе без никакъв вятър и приятно. Тук обаче е един от най-неприятните пасажи в Балкана ако те хване лошо време. Не че имате опция за заблуда, просто сте на голо било и се получава нещо като фуния за бръснещия вятър. Днес не беше така и се насладихме на разкошни панорами към алпийското било на Стара планина, чиито северни склонове белееха от първия натрупал сняг. Общо разходката бе 9 км.
Вече по тъмно, в 18:00 бяхме при колата. Тръгнахме към Ряховците, и последните 40 км след Троян ги карах в гъста мъгла. Явно наистина котловините си имат собствено мнение за времето.















