Беланташ е единственото правилно наименование
Става въпрос за името на скалния феномен, който се намира на около 30 км югоизточно от Асеновград, по-точно между селата Врата и Сини връх. Повод за настоящата бележка ми даде наскоро излъченият по Българската национална телевизия филм „Малкият Йерусалим“. Във филма този скален феномен, но вече като древно светилище, беше представен от Теодор Пеев – едно известно на асеновградската културна общественост име, човек, който се занимава с въпросите на културата като шеф на направление „Култура“, а сега като председател на КДК ,,Възраждане“. Изненадата идва от това, че той винаги произнасяше името на скалата като Беленташ.
В наскоро излязлата книга „Белинташ“ на Никола Боев срещаме названието Белинташ. Нещо повече. Авторът специално обяснява етимологията на думата на стр. 55. Според него думата е от, забележете, латино-турски произход. Съставена е от родителната форма на думата bellum – belli, със значение,на войната“ и „прикрепено второстепенно турско означение таш – камък“. И авторът заключава: ,,Белинташ можем да преведем като камъкът, скалата на войната“. Като се има предвид, че Никола Боев в цитираната книга си поставя задачата да докаже, че всичко в нашия регион е наследено от бесите, можем да си обясним това негово тълкуване.
Когато се тълкува даден топоним (название на местност), задължително трябва да се изходи от формата, която употребява местното население. А тази форма във всички махали и села в близост до скалния феномен е Беланташ. Излишно е да се ровим в чужди езици, да преиначаваме от векове вкоренени в съзнанието на българина форми, само и само да докажем някаква съмнителна от научно гледище теза. В случая става въпрос за родопската форма белан – „белият” и турската дума таш ,,камък, скала“. Така че названието на този феномен е белият камък.
Много важно е да се отбележи, че в случая името фиксира една природна даденост, а не онова, което се е намирало на нея, т.е. светилището. Такова правилно тълкуване на това название намираме и в наскоро излязлата книга на Иван Гащилов „Миналото на Лъкинския район“.
Това обяснение намира потвърждение и в един друг топоним от този район. Става дума за път, който води до Сливовдолското падало и се нарича Червенът, т.е. червения път.
автор д-р Димитър Атанасов
(част от книгата „Асеновградски творения“ 2009 г.)
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
