Бай Митко Падалов от лъкинската махала Брайковица
Срещнах го преди 4 години. Беше по време на пандемията. Митко Падалов, жител на лъкинската махала Брайковица. Има стадо от кози и овце, за което се грижи целогодишно. Наглед нищо особено ще кажете.
Преди около 20 години години, Митко, който е роден през 1961 година, претърпява трудова злополука в цехът за преработка на дървесина, в който той е работил. Изгарянията му са 72 % от тялото. В рамките на няколко дни животът му виси на косъм. Следва подобрение, но лекарите не му дават повече от 15 дни живот. И въпреки това тази корава родопска душица оживява.
Следват 51 операции, по думите му 6 кв. м. кожа са му пришити по тялото. Остава без пръсти на ръцете. В първите моменти тялото му сякаш не е неговото.
разказът е част от сборник „Родопите в съдби и образи“, който може да поръчате тук
Възстановява се. Не само че оживява, а и живее пълноценно, давайки грижа и обич на семейството си.
– Бай Митко, зимата тук ли си?
– Ам че тук съм, то овчиците, брате, искат да им турваш. Сенце, солчица, водица.
– Зимата не ти ли е самотно?
– Живеем си с моята майчица. Тя шета, готви.
– Че на колко години е тя?
– 87 години кара. С акъла си е, да е жива и здрава!
– Дай Боже. И ти да си жив и здрав, бай Митко!
Цял ден този човек ми е в съзнанието. През какъв ад е минал, за да бъде отново пълноценен човек. Да гледа едно от големите стада в лъкиниския район. Да се радва на своята майчица, да се радва на своите деца.
Да си жив и здрав бай Митко. Хора като теб са пример как трябва да се борим с всяко предизвикателство и да го преодоляваме! Разговорът с теб беше изключително удоволствие!
ОТ ТУК МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ МОИТЕ КНИГИ
натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
