Историята на лъкинската махала Брайковица

Сведенията за тази махала са оскъдни, независимо че е една от големите махали в района. Днес тя си е все така населена с хора, които се борят за своето препитание и живот. Кога е заселена и кой е бил първият заселник не успях да намеря данни и факти. Брайковица се намира на 4 км северозападно от Лъки на един висок рид, на сравнително равно място, на южен скат. Махалата е от по-новите махали, населена е някъде около Руско-турската освободителна война 1877/88 г. В този район съществуват махали, чието начало е някъде през XVII в.

Както разказва достигналата до нас легенда, след опожаряването на село Дряново през 1878 г. голям брой от жителите му са се „разнесли“ по други места. Първият, който се заселил в близост до селището Лъки, бил Ариф Смаилов от Дряново през 1880 г. Тогава възникват по съседните бърда махалите Брайковица и Петкос. Родът Афузови (Янкови) и Шандрови се заселват в махалата Брайковица. Тук къщите са около 20- 25, повече не е имало, а жителите й са около стотина.

Името на махалата идва от личното име Брайко – предполага се, че той е основателят. Сигурно човекът е имал нива: Брайко и наставката -ица образуват наименованието на махалата. От наличните сведения и таблици не успях да открия какъв е точният брой на хората. Даже в повечето таблици не е споменато името нито на Брайковица, нито на Петкос. Това ни навежда на мисълта, че вероятно тези две махали са ги причислявали към Дряново, а по- късно – към Лъки.

Имена на местности и фамилни имена тук се срещат следните имена на местности: Каракол, Червен камък (тук има запазени следи от окопи, останали от 1878 г.), Черквата (намира се под местн. Стофуре на 500 м в дерето и на около километър от Каракол), Стофуре, Лочката, Кутела, Килията, Могилата, Юртя (намира се северозападно от махалата. Представлява едно голямо плато. Името му подсказва, че някога там е съществувало селище, по някои сведения, още от тракийско време).

В землището на Брайковица има местности, които носят имената на техните първи притежатели, като например: Вълковското, Кръстанови колиби и др.

Фамилиите в селото са: Афузови (Янкови), Пантеви, Златеви, Тютюнджиеви, Пайталови, Йосифови (Пъдалови), Шандрови.

Старите хора от Югово разказаха, че фамилия Шандови от Брайковица и Махневите от село Югово били побратими и посестрими. Гина и Мария Махневи ходели често на гости в махала Брайковица у Шандровите: ,,Да идем, мари, у Шандровите, да си вземем малко восък.“ Даже някои изказаха предположение, че те имат и някаква друга роднинска връзка, освен тази.

За фамилия Златеви от Брайковица и Златановите от Югово също се споменава, че имат някаква родова връзка, но не се посочва точно каква.

Информацията, която събрах, потвърди мнението, че заселването на махалите е ставало по различно време.

Населението на махала,Брайковица е взело активно участие в Балканската и Европейската война, а някои от тях са оставили и костите си в защита на родината.

Картината тук коренно се променя след 1944 год. Тогава правителството прави всичко възможно да се построят и асфалтират пътища до всяко село, до всяка дори най-отдалечена махала; прокарва се ток, изграждат се добри водоснабдителни мрежи, на много места се откриват съвременни училищни сгради. По този начин рязко се подобри битът и животът на хората. Осигури се препитание на мъжете и жените с включването им в предприятия и фабрики, бе овладян процесът на емиграция. Тук сякаш животът започна отначало.

От 1959 до 1960 год. с помощта на специалисти от ГОРУБСО, Геоложки проучвания и с доброволния труд на местното население бяха електрифицирани махалите Брайковица и Адемовска (Гащица), а през 1963 г. са електрифицирани и махалите Чуката, Ивкова нива, Ряката и др.

из книгата „Миналото на Лъкинския район“ изд. 2000 г.
автор Иван Гащилов